Доцент Константин Куцаров от Катедра "Български език" на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски": Македонците пишат по-лесно от нас!

Не ни трябва да обозначаваме подлога!
- Доцент Куцаров, защо е необходима езикова реформа в родния ни език?

- Искам да уточня, че е необходима реформа в българската книжовноезикова норма, а не в езика. Всеки език е жив организъм, чиято еволюция е естествена и не може да бъде контролирана от човека. Конкретният език пък съществува посредством своето диалектно многообразие. Това различие поражда необходимостта от създаване на единен лингвистичен модел, който да служи за общо ползване в рамките на дадена държава. Така възникват книжовните норми, които са нещо съвсем ново в историята на човечеството. Книжовната норма е нещо като конституция за даден език. Тя е задължителен закон, който не е съвършен и не може да се познава прецизно от цялото общество. Казах, че езикът се развива, а нормата се фиксира. Следователно идва момент, в който нормата се оказва изостанала от говоримия език в редица аспекти. Затова на определен етап се налага тя да бъде реформирана и актуализирана.

- Защо според вас именно членуването затруднява правописа?

- Не членуването затруднява българите, а правилото за употреба на пълен или кратък член. Членуването служи за изразяване на граматичното значение определеност и в този план не се греши, докато правилото е нещо съвсем различно и няма връзка с определеността. Казано с две думи - пълният член има предназначение да индикира именителен падеж, а краткият член - неименителен падеж. Диференциращото членуване е едно от най-големите безумия в нашата книжовноезикова история. Привеждам следните аргументи:Първо, правилото е само правописно и не се отнася до правоговорната норма. Второ, то действа само в диапазона на имената от мъжки род. Тези от женски или среден род се членуват еднотипно (едночленно). Трето, правилото е актуално само при имената от мъжки род, които са в единствено число. Всички именни форми за множествено число се членуват еднотипно (едночленно). Четвърто, евентуалното обозначаване на подлога е възможно само ако думата изразява значението определеност (членувана е). Пето, дори и в рамките на именната система от мъжки род, единствено число правилото е полезно в изключително редки случаи. Става въпрос за този тип синтактични конструкции, чийто подлог (или отнасящ се до него признак) остава двусмислен и е необходимо да бъде обозначен, например Мечка уби ловецЪТ/-А. В останалите употреби изписването на пълен или кратък член се превръща в досадно и безсмислено задължение, водещо до многобройни неточности. И шесто, но може би най-същественото - ДИФЕРЕНЦИРАЩОТО ЧЛЕНУВАНЕ НЕ Е ПРИСЪЩО НА НИТО ЕДИН БЪЛГАРСКИ ДИАЛЕКТ. В НАШИТЕ ГОВОРИ ОПРЕДЕЛЕНОСТТА СЕ ИЗРАЗЯВА ИЛИ САМО С ПЪЛЕН ЧЛЕН, ИЛИ САМО С КРАТЪК. В този план звучат нелепо и некомпетентно чуващите се в последно време обвинения (включително и от образователния министър Сергей Игнатов), че с искането за отмяна на правилото се посяга върху автентичността на българския език. Точно обратното - на писменото слово е наложена изкуствена, родена инвитро употреба.

- Мислите ли, че неграмотният българин ще знае коя дума изречението е подлог, за да постави именно върху нея ударението, което предлагате?

- Точно това казвам, че е излишно. Не е необходимо писмено да обозначаваме подлога. Защо трябва да измъчваме средностатистическия българин с едно безполезно правило и да го правим неграмотен. Моето предложение е имената от мъжки род в единствено число да се членуват еднотипно - или само с пълен, или само с кратък член, т.е. да отпадне правилото. Ще подчертая още веднъж - в българския език така се членуват имената в женски род, в среден род, в множествено число, както и всички имена в говорната практика. И подлогът се разбира от само себе си. И няма как да се направи грешка при членуването. Колкото до някакво си ударение - очевидно съм останал неразбран или журналистите търсят сензация. АЗ СЪМ ПРОТИВ ВСЯКАКЪВ ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН СПОСОБ ЗА ОТБЕЛЯЗВАНЕ НА ПОДЛОГА. Предлагам само, при наличие на двусмислие, в книжовната норма да е предвиден знак, чрез който пишещият, АКО ЖЕЛАЕ, да може да посочи подлога. Този знак може да е всякакъв - диакритичен (надредов), различен шрифт и т.н. И никакво ударение. Само направих сравнение с вълна и вълна, при които е допустимо поставяне на ударение, за да се диференцират смислово.

- Защо според вас се налага да отпаднат въпроси, които показват допълнението в изречението /ИЗЛЪГА КОЙ/ вместо ИЗЛЪГА КОГО?/ Няма ли това да доведе до пълно объркване в и без това трудния ни в граматично отношение език?

- Примерът е изключително точен. Употребата тук на падеж се оказва полезна, защото е дистинктивна (различаваща). Проблемът е, че почти никой (аз също) в ежедневния език не говори с падежни форми. Тоест много по-често задължителният характер на правилото води до грешки, отколкото да помага, тъй като не стъпва върху реална езикова основа. Затова трябва да отпадне. Както и задължителната употреба на звателни форми от типа: Марийо, Елено, председателю и др.

- Кои от колегите Ви подкрепят езиковата реформа, предложена от Вас? Не се ли опасявате, че Вашите колеги от Софийския университет ще Ви "анатемосат", образно казано?

- Повечето от колегите ми подкрепят реформата с отпадането на задължителните винителни, дателни и звателни падежни форми. Колкото до диференциращото членуване, тук имаме различия. Всеки си има своите аргументи. Никой сериозен изследовател обаче не отрича, че правилото за пълен и кратък член е синекурно и непълноценно. В българската лингвистична история е имало и други масирани атаки срещу него, дори е оцелявало на косъм. Искам да припомня, че органът, който е овластен да променя кодификацията, е Институтът по български език при БАН. Ние можем да правим само предложения. Така че топката е при тях. Има още много недомислия в сегашната книжовноезикова нормативност. И от Института много добре знаят за какво става дума.

- Кога е била последната езикова реформа в България? Последната фундаментална реформа в българския правопис е от 1945 година.
- Английският език пази своята нормативност от векове - кое налага ние да се отказваме от правилата, узаконени в нашия правопис? Вече отговорих кои обстоятелства налагат промени в книжовните норми на езиците. Важно е също така реформите да улесняват, а не да затрудняват. Тези корекции, които предлагам аз в българския правопис, със сигурност, след известен период на адаптация, ще редуцират неточностите. Днес английският език е най-разпространеният в света, но същевременно писмото му е изостанало значително от узуса. Една евентуална актуализация със сигурност би направила неграмотни милиарди хора. Предполагам, че това е основната причина, заради която не се предприема реформа. Като контрапункт обаче ще дам пример с немската книжовна нормативност, която съвсем наскоро беше променена.Ще отбележа още, че книжовната норма в Република Македония, ЯВЯВАЩА СЕ ВАРИАНТ НА БЪЛГАРСКАТА, Е ПРИЕЛА ЧЛЕНУВАНЕТО САМО С ПЪЛЕН ЧЛЕН, както предлагам и аз. Там са направени и други много правилни корекции - отпадането на ненужната буква Щ и изписването на двата звука с буквите Ш и Т, както и означаването на меките съгласни само с една буква, докато в българския правопис тази служба изпълняват три букви - Я, Ю и Ь, т.е. две от тях се оказват излишни. Реформа в българската азбука обаче, колкото и да бъде прецизна, е много рискована, защото усвояването й ще бъде дълъг и труден процес. Затова тя НЕ Е на дневен ред.

Константин Куцаров е доцент в Катедрата по български език към Пловдивския университет „Паисий Хилендарски". Приоритет в лингвистичните му търсения е граматичната система на съвременния български език. Автор е на две книги и на над 40 научни публикации. Носител е на Наградата за млади учени „Проф. д-р Л. Андрейчин" и на почетния знак на ИБЕ при БАН за постижения в областта на българското езикознание.

( от вестник "168 часа")