Проклятието на джуджетата

От ТАНЯ ИВАНОВА

Надежда Митева: "С мъжа ми си решихме, че няма да имаме дете. И като нас да е детето, и нормално, все нямаше да е щастливо."

"Искам майка ми и баща ми да умрат! Проклети да са, че са ме създали такава!"- казвала цял живот Румяна от Варна. Родителите й Величко и Янка били от онези малките, различните хора, които наричаме от неразбиране и за по- удобно "джуджета".

Когато преди около половин век им се родила дъщеря, тя също била с увреждания и нисък ръст. "По- добре да не съм се раждала! Те са виновни за нещастието ми!", кълняла Румяна. Когато тя станала майка, родила напълно нормално момче. Същият този висок син никога не пуснал Румяна, майката- джудже, да отиде на родителските му срещи. Проклятието се повторило като дежавю.

Тази история ни разказва леля Надежда Митева от китното южно селце Илинденци до град Сандански. Малката жена е висока 120 сантиметра, но искри от виталитет, оптимизъм и добронамереност. Не е избрала да се скрие в големия град, не е избрала да остане назабележима. Леля Надежда е на 73 години, които никак не й личат. Бърза да отиде в избата и да ни налее от руйното илинденско винце. За сгряване на душата и за добра разговорка.

И тя, като всички малки хора, има интересна съдба. Ражда се като седмо дете в бедно семейство от Благоевград, в което родителите се занимавали с отглеждане на тютюн. Има хубави спомени от детството. Била е обичана, ходела на училище. Не си спомня някой да й е казал лоша дума заради ниския ръст и различността й. "Съучениците ми бяха интелигентни деца на учители", спомня си леля Надя.

Младостта и зрелите й години минават в София. Леля Надежда споделя, че понякога анонимността на големия град е единственото убежище за крехката психика на малките хора. Преди три години се заселва в Илинденци- да е по близо до роднини и приятели. Взела "къщичката" в селото като съборетина и я стегнала с парите от продажбата на апартамента в София.

Малката жена от Илинденци не само използва умалителни думи, но и всичко е малко в дома й. Успява да пригоди средата към ниския си ръст. Умалените мебели- столчета, масичка, ниска мивка, изглеждат като декор за детски приказен театър. В двора има зеленчукова градина, асма, от която племенниците й берат грозде за виното. От 14 години е вдовица и съпругът й липсва. Сега другари на леля Надя са кучето Джина и котаракът Писан.

Споделя и за трудностите в живота на малките хора: "Отивам на гишето, а чиновничката вместо да се наведе, чака аз да се покажа".

ПРЕДИ ГОДИНИ Е ИГРАЛА В ТЕАТЪРА
Била пажът на Наум Шопов в постановката "Мяра според Мяра". Четири сезона леля Надя прекарала в кулоарите на Народния театър. Споделя, че дължи артистичните си умения на своя съпруг, цирков акробат, който я научил да играе.

"За младите малки хора пишете. Те са свити, нямат самочувствие. Има едно момче- студент в Пловдив- пръв е по успех. Върви му математиката." Леля Надежда разказва как организацията на малките хора в България се е увеличила през последните две години с 60-70 човека.

"Георги Софкин бе корумпирано момче. Всички субсидии от социалното министерство ги харчеше по чужбина- ходи в Америка, Испания. Дадохме го на съд. Светльо /сегашният председател на Националната организация "Малки български хора" Светослав Чернев/ обикаля страната, търси хора като нас, помага ни..."

Леля Надя живее с 200 лева пенсия, купува си скъпи капки за очите всеки месец. Има две операции и е със скъпоструващи американски лещи по 600- 700 лева едната.
Местният бар, цигарките, градината са радостите на малката жена от Илинденци. Голямата й болка е, че малките хора се справят по- трудно с предизвикателствата на съвременния живот. Едновременно с това не губи оптимизма си и вярва, че нещата ще се променят. За леля Надежда всеки живот е уникален и заслужава да бъде изживян с радост и достойнство.

ЛЮБОВТА
"Влюбих се в моя двойник"

Когато е на 12 години, Надежда отива на цирково представление в Благоевград и...там среща мъжа на живота си. Спомня си как го е гледала на арената- висок малко над метър, с големи черни очи.

Митко бил клоун и акробат. Роден бил в Дупница, по рождение имал гърбица. Правел сложни и опасни прехвърляния на трапец. "Когато го видях, сякаш видях двойника си", разказва леля Надя.

"Е, как да не избухне любов!" Димитър я причакал след представлението и й казал, че собственикът на цирка Александър Кацаров ще поиска и тя да се включи в трупата му. "Не се съгласявай, ми каза Митко, гледай да учиш. Това, нашето, не е живот..."- спомня си леля Надя.
10 години след срещата под цирковия купол, Надя вече е млада госпожица и е завършила реална гимназия. Идва на гости на своя приятелка и близо до ЦУМ зърва Димитър. Самотният и тъжен акробат от цирка живее на улица Козлодуй и още пътува с трупата.

Между двамата млади малки хора започват да летят писмата на любовта. Заживяват в София и така- 45 години. Димитър е кранист, работи на малък кран в Елекстрометал. Надето започва работа в "Арома"- поставя етикетчета върху стоките. "Гледах да му е добре, че с този живот, дето го бе живял в цирка... Най обичах да се върне вечер и да каже "Наде, каква вкусна манджичка си сготвила".

"СЪСЕДИТЕ МИ СА ЗЛАТНИ"
Цялото село Илинденци се радва на неостаряващата леля Надя. "Бабо Наде, как си , какво правиш"- я посрещат децата на улицата. Малката жена заживява там преди 3 години, защото имала съученичка в селото и да е близо до роднини и приятели. Вечер ходи да пийва по 1 бира със съседите в местния бар "Белица". Там илинденчани са прекарали нова година. Дворът на къщата на леля Надежда е винаги гостоприемно отворен. Като разбират, че има гости от София, съседите бързат да я навестят и да ни видят. "Имам си приятели, не съм самотна. Цяло село ме познава. Много добри хора са"- споделя малката жена от Илинденци.

СЕГА ИМА ДРЕХИ ЗА НАС, НЕ Е КАТО ЕДНО ВРЕМЕ
"Когато бях млада, всички дрехи бяха по поръчка. Порастваш, ставаш жена, не върви да носиш розови детски обувки или блузи с детска щампа"- разказва леля Надя.- "Нямаше как да облечеш нещо по- специално. Аз си пазарувах от Скопие хубави дрехи, имах братовчедка там. Питаха ме откъде са..."
Днес малката жена лесно намира дрехи за себе си по пазарите. Предпочита блузките и панталона. Никога не е била привърженик на роклите. Пред вратата й виждаме спортни маратонки 34 номер. За ролята й на паж в театъра, си спомня, че шили костюма и шапката й по поръчка. Леля Надя още пази шапката на съпруга си Митко и съжалява, че няма повече снимки с него.

ДЖУДЖЕТАТА В СЕКСИНДУСТРИЯТА

Името на Георги Софкин се свързва с първия български порнофилм "Секс партия бридж", сниман някъде през 90-те години в Хисаря. Еротичната лента, в която джудже с маска прави секс с 40- годишна жена, се оказва пълен провал. Според Софкин това не е той, а друг малък човек, който удивително прилича на него.

Софкин е висок е 136 см и е електронен инженер. Има световна и олимпийска титла по бадминтон. В светските среди е известен като бонвиван, който не отказва хубава цигара и красива женска компания. Преди 12 години създава Националната организация на Малките български хора. Напуска я след шумен скандал, в който е обвинен в присвояване на средства. Софкин е известен и със снимките си с български и световни звезди.

Сестра от "Пирогов"- кандидат за сурогатна майка

Соня Иванова: "Ще износя бебето на Ани от Асеновград не за пари!"

"Прочетох вашата статия и реших да помогна на момичето, което няма матка. Искам да направя добро. Бих износила бебето на Ани от Асеновград. Не ме интересуват пари"- това твърди 39- годишната медицинска сестра Соня Иванова. Обажда се в редакцията и пита за случая с младата жена от Асеновград, която търси сурогатна майка за своето бъдещо дете. Соня е убедена, че десетки жени са проявили интерес. Трудно й е да повярва, че е единствената кандидат- майка.Обяснението на феномена "незаинтересованост по темата" е просто. Някак по- лесно и неангажиращо е да предложиш утробата си под наем...в някой сайт. Там с жената, която би станала сурогатна майка, биха се свързали само болезнено желаещите това да се случи бъдещи родители. Вероятността дасключиш добра сделка с утробата си в интернет не е за подценяване. Все пак става въпрос за България, в която сурогатното майчинство не е узаконено. А добрият ни български опит говори, че всичко, що е на ръба на закона тук, може да се превърне в златна мина. Ако умееш да търгуваш добре със себе си. Различен е случаят със Соня Иванова. Тя няма притеснения да разкрие мотивите си, вероятно защотоподбудите й са изцяло благородни."Аз съм медицински работник и като прочетох за момичето без матка много се развълнувах...- споделя Соня.- Освен това моята майка някога е имала проблем със зачеването. Спомням си как казваше колко ме е чакала, как се е надявала... Мислех, че и аз трудно ще имам деца."Съдбата е благосклонна към Соня. Първото си дете- Димитър, ражда в Ботевград, където преди 8 години работи като медицинска сестра. Въпреки дългата им връзка, бащата на детето я изоставя, когато разбира, че е бременна. Тогава Соня е на 30 години и иска повече от всичко да има дете. "За мен децата са най- голямото богатство. Животът има смисъл, когато имаш деца"- категорична е Соня, но и споделя, че скоро била засипана от отговорности като самотна майка. Налага й се да се грижи и за собствената си майка, която заболява от рак на матката. Прокрадва се мисълта да даде сина си в домпоради липса на средства. "Хора като нас са принудени да си оставят децата по домовете. Толкова сме бедни и изстрадали!" Спасителен вариант се оказва едно семейство от родното й село Орешене, Ловешко. Хората предлагат да вземат 4-годишния й син и да се грижат за него. "Това бе една благородна постъпка. Има и добри хора."- благодарна е Соня. Самата тя споделя, че е работила в дом Майка и дете "Света София" и не пожелава такава участ за децата си.Цели 4 годиниМитко е отглеждан от своето приемно семейство. Соня пътува всеки месец, за да вижда сина си. Категорична е, че в момента, в който има необходимите средства, ще прибере детето при себе си. Междувременно, от 2007 година жената се мести в София и работи като медицинска сестра в Пирогов в клиниката по изгаряния и пластична хирургия. Преди година и четири месеца ражда и своята дъщеричка Нева- Мария, която е кръстена на майка й.За сурогатно майчинство никога не е мислила. И въпреки че парите не достигат, за Соня това не е възможност да увеличи бюджета си. "Единственият ми мотив е да помогна на хората. На мен как ми помогнаха?" На въпроса дали знае, че процедурата в България е противозаконна, Соня кима, но смята, че това е абсурдно. Представите й за сурогатното майчинство са доста ясни, тъй като е медицинско лице. Знае, че няма да има никаква генетична връзка с детето, което ще износва.Претенции към бъдещите родителиот Асеновград Соня няма да има. "Ако искат да бъда при тях, докато съм бременна с детето им, може, но се опасявам да не им натежи малката ми дъщеря."В момента Соня и бащата на Нева Мария живеят в столичния квартал Възраждане на квартира с около 550 лева. Жената скоро се е върнала на работа в Пирогов след майчинството и споделя, че би работила и на второ място. Очаква младото семейство от Асеновград, което иска бебе, да поеме само разходите за изследвания и за храната по време на сурогатната й бременност."20 лева на денще ми бъдат достатъчни. Аз не ям много по време на бременност и не наддавам повече от 6-9 килограма"- казва Соня. Не иска отделно пари за сурогатното майчинство. Соня няма да има и никакви претенции към детето на семейството от Асеновград, което би износила при промяна в българското законодателство. "Няма да направя нищо, което да навреди на това дете. Ако решат да ми го показват, добре. Ако не, мога и да не го виждам".За Соня е достатъчно да реализира мечтата си да живее със своите две деца и да им осигури приличен живот. Повече социални придобивкитрябва да има в България за раждащите жени, смята тя. Улеснение за работещите родители биха били полуинтернати за децата, където те да прекарват от понеделник до петък в защитена среда под грижите на специалисти. Уикендите да принадлежат на семейството. За Коледните празници семейството на Соня ще бъде пълно- в София ще дойде и Димитър, който е второкласник и ходи на училище в Ябланица. Жената вярва, че ще стане още едно чудо и асеновградското семейство скоро ще прегърне своето детенце. За своите деца пожелава "да са живи и здрави и да живеят в един по- добър свят". Един по- добър свят с повече реализирани човешки мечти и повече български деца. На този етап само българското законодателство пречи на бял свят да се появи едно желано бебе през 2010 година.

Стефка Сарафова- зам. председател на Сдружение "Зачатие"Българският закон дискриминира жени, можещи да имат деца!
- Г-жо Сарафова, кои са най- болезнените недомислия в българското законодателство за хората с репродуктивни проблеми?- Много са. Като се започне от липсата на закон за сурогатното майчинство и се стигне до възрастовата граница за жени, които се опитват да забременеят ин витро. Според наредба 28 на Министерство на здравеопазването от 2007 г. жени над 43 години нямат право да се подлагат на ин витро процедура. - Имали ли сте подобни случаи във вашата практика?- Да. Актуален е проблемът на жени, които правят инвитро от години и в един момент някакви наредби ги определят като "жени в напреднала репродуктивна възраст" и им забраняват да продължат борбата за бебе. Рядко се стига до забременяване от първата ин витро процедура. Това са вложени средства, време, надежди... и изведнъж на тази жена й се казва, че вече е стара за ин витро! Нашите баби са раждали и на 47-48 години! А и здравният статус на днешната жена е различен.- Това дискриминация ли е?- Определено! Трябва лекарят да прецени дали жената е годна да има дете, а не да й бъде забранявано с документи! Ние от Сдружение "Зачатие" и колегите от фондация "Искам бебе" подадохме миналия месец жалба в Комисията за защита от дискриминация. Може да я видите на нашия сайт.- Какво трябва да се промени?- Ние работим за вдигане на възрастовата граница при ин витро процедурите. 43 години е много ниска възраст! Друг проблем имат жените с изчерпан яйчников резерв- тези, които вече нямат годни яйцеклетки да станат майки на свое дете. На тях им трябват донорски такива. Хората се записват в донорска програма и чакат, докато се появи подходящ донор. Може да мине много време. В българското законодателство ограниченията за донорство на яйцеклетки са много сурови. Това трябва да се промени, за да има повече български деца! 100 бебета ин витро повече на година е цяло щастие и чудо!

Под удара на закона
Една от жените, които попадат под тежката буква на закона и Наредба 28 на МЗ, е Лена Георгиева. За две години тя прави 3 процедури ин витро, които струват на семейството й около 20 хиляди лева. Междувременно жената навършва 43 години и получава официален отказ от Фонда за асистирана репродукция за продължаване на процедурите. Големият парадокс е, че до забременяване по нормален начин не се стига поради проблем у съпруга на жената. Въпреки това според българското законодателство напълно годната да има свое дете жена попада в графа "напреднала репродуктивна възраст- жени, навършили 43 години". При подобен мъжки фактор оплождането се извършва в лабораторни условия по процедурата ИКСИ. Жената споделя, че е стигала до биохимична бременност, но до 6-тата седмица, след което организмът й е отхвърлял плода.
Нямам време за губене"От клиниката ми бе отказано да продължа с ин витро процедурите. Те се позоваха на въпросната наредба 28 и са в правото си, така е законно. Чувствам се в безизходица. Вложихме толкова средства... Всеки ден бях в клиниката. Дори законът да бъде променен в наша полза, ще мине време, докато подновим процедурите. А за нас всеки ден е важен. Не съм нито на 23, нито на 33 години. Искам да гушна най- после своето дете"- споделя Лена.Друг проблем за жената, която се подлага на ин витро, е възможността да загуби своята работа. За да се осъществи бленуваното майчинство, са необходими време и търпение. Както и чести отсъствия от работа. Поправка в Кодекса на труда, предложена от заместник-председателят на здравната комисия в парламента Ваньо Шарков, защитава кандидат майките. По време на процедурите работодателят не може да уволни жената и е длъжен да й осигури безопасни условия на труд.