четвъртък, 21 март 2013 г.


За образованието, практиката и реализацията
Таня Иванова: "Г-да политици, боледуват и умират вашите данъкоплатци!"

1. Г-жо Иванова, как от специалност БГ филология, журналист и водещ на ТВ предаване стигнахте до работа в пациентска организация?
- Да, рязко смених сферата - от журналистика - до здравен мениджмънт. Работата включва всичко – от набиране на средства,  срещи с лекари, организиране на безплатни за пациентите кампании, ПР, редакторски материали... Включително по време на кампания обяснявам на пациентите как се правят специфични изследвания. Действително съм завършила Българска филология и дори се дипломирах с авторска книга в Магистърска програма „Творческо писане”. Всъщност намирам, че филологията и медицината са доста близки – и двете работят в полза на хуманността или поне би трябвало да е така.
2. А журналистиката?
- „Журналист” звучеше гордо преди около десетина години. Слугинажът, дребнотията и евтините сензацийки обезцениха тази професия. Вижте какво се случва с един Кеворкян, г-н Вечния. Той днес говори за „социалистически бандитизъм”, а още като дете гледах неговата „Всяка неделя”. В онзи режим трудно някой би имал двучасово предаване, ако не е „удобен”. За това говоря – журналистиката не бива да бъде удобна! Някакъв остров на силно и остро перо останаха колегите от „168 часа”, но е все по-трудно. Животът в България предлага евтини теми, евтини драми. Колко лекари бяха оплюти от колеги-журналисти, оплюти, сринати, съсипани? Заради една грешка, от която става една статийка, както модно се казва: „журналистическо разследване”. Днес е модно да си „разследващ журналист” и да съсипваш хората! А часовете нощни дежурства, плановите операции, понякога по 4-5 на ден? 0.50-те стотинки допълнително възнаграждение на час за спешните медици? Твърдя, че в България има големи лекари, които полагат извънземен труд в полза на обществото!
3.  Къде е балансът между толкова различни професии и как те се допълват?
- Балансът е вътре в самия човек, в стремежът да си полезен на някого. Въпреки че смело и отговорно твърдя, че българинът няма здравна култура и е доста неблагодарен. Случвало се е пациенти да ми вдигат скандали, че не мога да ги запиша за Безплатен преглед (подчертавам: Безплатен!) в час, който е удобен за тях. Така се отива в дугата крайност – едни усилия да не бъдат оценени, една работа да се обезсмисля. За 10 месеца всеотайна работа не видях във Фейсбук един пациент да напише: „Благодаря”. Единствената пациентка, която ми се обади, за да благодари, че сме й помогнали, бе на 83 години. Явно жена с друга менталност.
3. Да поговорим за работата независимо от сферата и кое е определящото - вършенето по задължение, защото трябва да се работи или всеотдайността, защото трябва да сме отговорни!?
- Там, където съм работила по задължение, бързо напускам, хаха. Вярвам, че има какво да се подобри в здравната сфера. Вярвам, че това трябва да го направим самите хора в лицето на пациентски организации. Проблемите са много: в държавните болници се чака месеци за операции и литотрипсии (разбиване на камъни в бъбреците). Защо няма единен стандарт за медицинска апаратура? Има такъв в ресторантьорството и раздават звезди на кръчми и хотели. А в медицината няма!  Защото някому е угодно да внася апаратура от Китай и Турция, която е доста нисък клас. За някого това е бизнес, печели от здравето на всички нас. До момента, в който самият той легне под скалпела. Не бива да забравяме, че човешката ни природа ни прави еднакво узвими. Живеем в стрес, защото отношенията между хората се израждат, хранят ни с ГМО, а единствено достъпното развлечение на пенсионерите е телевизията! След 20 години населението на България ще бъде още по-застаряло и болно, ако караме както досега. И фармацевтичната индустрия ще има тотална хегемония на пазара!
4. Каква е целта на сегашната ви професия, към какво се стремите и с какво се сблъсквате?
- Целта е чрез кампаниите на Пациентската ни организация да направим годишно 500 човека по-здрави. Ако са 2 000 - още по-добре. Целта е да променим мисленето на пациентите в посока на отговорност към собственото здраве! Наскоро една пациентка бе решила да съкрати времето на едно изследване наполовина, неотчитайки, че неверният резултат не е в нейна полза. Нямала време. Ако нямаме време за собственото си здраве, да сме добри към ближния, да се зарадваме на чуждото щастие, ще живеем в този свят, който е около нас в момента – на боклуци, евтини жълти вестници и дрогиращи се деца. Мисля, че никой нормален човек не си го пожелава!
5. В заключение...
 Към пациентите: Грижете се за здравето си, то е ваша отговорност и изисквайте - от лекарите и от здравната система!
Към лекарите: пожелание да работят в нормални условия с висококачествена техника!;
Към управляващите: Г-да политици, боледуват и умират вашите данъкоплатци!
Едно интервю на Мая Павлова

понеделник, 13 февруари 2012 г.

ЧАСТНИ УРОЦИ ПО БЪЛГАРСКИ И ЛИТЕРАТУРА

ЧАСТНИ УРОЦИ ПО БЪЛГАРСКИ И ЛИТЕРАТУРА



ЧАСТНИ УРОЦИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА ОТ ПЕТИ ДО 12 КЛАС, ПОДГОТОВКА НА КАНДИДАТСТУДЕНТИ, КОНСУЛТАЦИИ ЗА МАТУРА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА. РАЗВИВАНЕ НА ТЕМИ И АРГУМЕНТАТИВНИ ТЕКСТОВЕ, РЕШАВАНЕ НА ТЕСТОВЕ.


ДИПЛОМИРАН МАГИСТЪР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА ОТ СУ ТАНЯ ИВАНОВА. ЗА КОНТАКТ - 0878 467 414.

понеделник, 24 януари 2011 г.

Инвитро бебе след 43 години - кой плаща?

Инвитробебе след 43 години-кой плаща?
Лекарят, направил инвитро на 62-годишна: Законът дискриминира!
от Таня Иванова


"62-годишната Красимира Димитрова бе доведена при мен от двама мои колеги лекари. Тя плачеше и ме умоляваше да направя инвитро процедурата, въпреки преклонната й възраст. Не устоях на сълзите и на неистовото й желание да стане майка. Въпросите за морал и етика са индивидуални. Не е редно обаче жените да се делят до 43 и повече години. Моето мнение е, че трябва да се увеличи възрастта на пациентките, при които е възможна стимулация със собствени яйцеклетки - коментира специално за вестник "168 часа" лекарят, извършил първата в България успешна инвитро процедура на 62-годишна жена.Според доктор Алкан Емин от Клиничния институт за репродуктивна медицина в Плевен е необходима промяна в закона и то такава, която по никакъв начин да не дискриминира жени над 43 години, които могат да родят със свой генетичен материал. Според предложението за промяна в Наредба 28, касаеща инвитро процедурите в България, жените над 43 години ще могат да се подлагат на стимулации, но ще заплащат всеки опит да станат майки от своя джоб. В различните клиники инвитрото излиза между 4 и 6 хиляди лева."Досега Фондът за асистирана репродукция покриваше стимулациите на жени до 42 години, които искат да забременеят със собствени яйцеклетки. След като държавата плаче заради отрицателния демографски прираст на населението, трябва да отпуска пари за инвитро и на жени над 43 години!" - категоричен бе българският Галилей в инвитромедицината.Една жена, която няма необходимите 4-5 хиляди лева отново няма как да стане майка. Жените пак са разделени не само по възрастов признак, но и според това дали са бедни или богати. Предложението за промяна в закона уж е в полза на кандидат-майките след 43 години, които доскоро бяха ограничени от възрастта. Инвитро процедурите над тази възраст обаче няма да бъдат финансово обезпечени от Фонда за асистирана репродукция. Промяната в закона пак ще дискриминира, този път по финансов признак."Би трябвало правата на жените да са равни преди и след 43 годишна възраст, а не по-възрастните да плащат опитите си да станат майки от собствения си джоб. Държавата няма как да печели от това, тъй като парите ще отиват за лекарски труд и скъпи медицински консумативи. После и за отглеждането на бебетата трябват много средства - е мнението на д-р Георги Хубчев, шеф на русенското АГ-отделение, където се раждат бебетата на Красимира.Д-р Хубчев е лекарят, който изражда близначките на най-възрастната родилка в България. По неговите думи животът на жената и момиченцата е бил силно застрашен поради напредналата възраст на 62-годишната психиатърка. Дни преди лекарят да извади бебетата, Красимира е с кръвно над 200, белодробен оток и сърдечни декомпенсации. Има опасност от отравяне на кръвта и смърт. Жената е рискувала собствения си живот в името на майчинството."От човешка гледна точка уважавам желанието на всяка жена да роди. Но аз съм клиницист и знам, че природата не може да бъде насилвана. От медицински аспект, най-добре е това да стане до 50 годишна възраст на жената, когато организмът все още може да издържи натоварването на бременността - е мнението на д-р Хубчев. - Застанах зад професионализма на колегите от Клиничния институт за репродуктивна медицина в Плевен, където е било извършено оплождането на 62-годишната жена. Не упреквам колегите, че са го направили, но аз не бих се решил на подобна интервенция по морални съображения. По един начин жената износва на 30, на 40 и на 60 години. Различно е и всичко останало, което ще даде на децата си - отглеждане, възпитание, подкрепа в живота." - разсъждава шефът ма русенското АГ.След раждането на децата на 62-годишната психиатърка се развихря истинска война между лекарите от Института в Плевен, където е направено инвитрото, и техните колеги от русенското акушерогинекологично отделение, където бебетата проплакват. По думи на запознати д-р Алкан Емин е заплашен наказание и отнемане на лекарски права от Етичната комисия към Българския лекарски съюз. Колегите от клиниката в Плевен твърдо застават зад гърба на българския Галилей в инвитромедицината."Не съм бил наказван. Войната се разрази след като Красимира поиска да премести бебетата си от Русе в София. Ние от Клиничния институт за репродуктивна медицина в Плевен излязохме с Декларация, в която категорично изразихме нашето становище, че децата трябва да бъдат преместени от русенската болница в София. Тогава колегите от АГ-отделението на МБАЛ Русе обвиниха мен и колегите ми в неетичност и намеса в тяхната работа - разказа специално за "168 часа" д-р Емин. - Няма случайни неща и в медицината и сред лекарското съсловие у нас. Председателят на Българският лекарски съюз е от Русе и е близък приятел на шефа на МБАЛ-Русе. И друг път Етичната комисия е водила компроматни битки срещу колеги в полза на нечии интереси"- разочарован е новаторът.Явно и държавата е незаинтересована за възможните бебета след 43-годишната възраст на жената. Законодателството се променя уж към по-добро, а отново има дискриминирани. Чакаме мъдрите решения на държавните мъже. За жалост обаче, те едва ли посещават инвитроклиниките и едва ли познават очите на безпарична жена, искаща свое дете.
каре 1Без коментарОт момиченцата на Красимира Димитрова оцелява само едното - Мери. Още в първите седмици то е преместено от Русе в Университетската детска болница в София. Вероятно това спасява и живота й. Днес детенцето е отглеждано от своята майка вкъщи. Красимира Димитрова няма коментар за промяната в закона за инвитро процедурите при жени над 43 години.
каре 2 Министерство на здравеопазването: След 43 години държавата не плаща!Определянето на възрастова граница за асистирана репродукция над 50-51 години означава да "насилваме" природата. Когато инвитро процедурите се плащат с обществени средства, трябва да има друга, по-ниска възрастова граница. Имайки ограничени финансови средства, ние се стремим да ги изразходваме най-рационално. Това значи да определим възраст, до която процентът на успеваемост е достатъчно висок, а не минимален шанс. Към момента възрастта при жените, за които държавата плаща инвитро процедури, е 43 години и ще остане същата.