сряда, 29 септември 2010 г.

МЕГИ ДИМЧЕВА ОТ ШОУТО ''ТЪРСИ СЕ'': НЕ СЪМ БИЛА ЛЮБОВНИЦА НА ГОНЗО!

Боги от "Денят е прекрасен": Забъркаха ме в студентска любов с Любо Нейков"!



"Не съм имала авантюра нито с Гонзо, нито с Росен Петров. За мен това са само интересни личности, които са гостували в предаването ни", разкри миниатюрната брюнетка от шоуто "Търси се" Меги Димчева. В него двете с екранната й половинка Нели Хаджийска разплакват известни политици, културтрегери и шоумени вече пета година.



"За пръв и единствен път видях бившият капитан на "Левски" през 2005 година, когато водехме "Търси се" в бившата телевизия "Ден". Гостуваха ни Иван и Андрей, които са заклети левскари, и го поканихме като изненада за тях. Тогава и те, и аз се запознахме с Георги Иванов"- разказа специално за "168 часа" красивата водеща. Преди година мълвата отново свързва Меги и Гонзо в интимни взаимоотношения. ТВ звездата твърди, че снимките на изпълнителният директор на "Левски" с тъмнокоса жена, която слиза от колата му и са тиражирани в жълти издания, не са нейни.

Тя категорично отрича да си е съперничила с известната манекенка Цеци Красимирова, която бе спрягана за интимна приятелка на голмайстора на "Левски" и напоследък също се изявявакато ТВ водеща в женското шоу "Високи токчета" по NOVA, за сърцето на Гонзо."Ставаме доста близки с хората, които участват в предаването, но не съм приятелка с Цеци Красимирова. Това, което разбрах за нея около подготовката за участието й в "Търси се", е, че е вярващ човек, обичаща майка, чувствителна и много естествена. Никога не сме били съперници за Георги Иванов", категорична е Миглена. Тъмнокосата водеща споделя, че не може да живее без телевизия.

Първият й досег до ТВ- магията бил в родния Шумен през 96-та година, когато я канят в Общинската телевизия като репортер. После става водеща на "Новините" в две шуменски телевизии. Екранните партньорки Меги и Нели се запознават преди 6 години в софийска кабеларка, а днес се радват на многобройни фенове на живо и в интернет пространството. "По- напористи са феновете ни във виртуалното пространство. Там си позволяват да флиртуват с нас, както и някои по- пиперливи закачки"-разказва Меги. "На улицата феновете ни са страхотни, помнят предаванията ни и цитират думи на гостите- намесва се в разговора и Нели. - Досега не сме били преследвани от засегнати хора. някои се чудят от къде ме познават и ме мислят за тяхна приятелка или съученичка."



"Когато минавам през пазара "Димитър Петков", търговци се провикват: "Прекрасни праскови за "Денят е прекрасен" или "Розови домати специално за bTV"- смее се другата руса фурия на националната телевизия- Ива Дойчинова от "Денят е прекрасен".


"Обрахме аудиторията на "Дързост и красота". По улиците ме спират възрастни хора и ми се радват, казват, че ги зареждаме..."- споделя мъжът в триото Васко Мавриков.


Трети сезон предаването на симпатичните Ива и Боги нищи междучовешки отношения и житейска проблематика от българския делник под името "Денят е прекрасен". Мавриков споделя, че го вълнуват по- заплетените истории, в които добре се проявява таланта му на бивш разследващ репортер от "Господари на ефира".


"За мен провокативни теми са кърменето и всичко от женски ресор..."- шегува се ТВ- водещият. Телевизионните дуети са единодушни, че ежедневието им е изпълнено с комични ситуации и ги спасява доброто им чувство за хумор.



"Случвало се през смях да тръгнем с колата от снимки и да забравим оператора. И почти като стигнахме на следващото място се сетихме за него"- черви се Меги. Тъмнокосата водеща определя себе си като по- затворен и търпелив човек, докато екранната й "половинка" Нели е експанзивна, темпераментна и огнена.


"Не съм бременна. Камерата качва килограми, а аз имам голям бюст и това допълнително подсилва ефекта "женствена фигура". Засега нямаме деца със съпруга ми Данаил. Това е най- голямото предизвикателство, за което се подготвяме с трепетно очакване- разнежва се русата фурия Нели. - Получих най- вълнуващото предложение за брак! Половин година след като се запознахме, навръх Нова Година, Дънди ме качи на Витоша и точно в 12 часа на фона на гърмяща и бляскава София падна на колене и ми предложи. След още 6 месеца се оженихме на брега на морето."


Споменът връща русата водеща 3 години назад. Според нея това е била една "щура сватба, без обичайните дълги подготовки и хиляди роднини". Нели и избранникът й се женят на брега на морето в курорта Лозенец. Тя носи обикновена бяла рокличка, купена предния ден от Бургас.
На сватбата присъстват двадесетина приятели, всичко е романтика, пясък и море...


"Ожених се за две седмици и бракът ми се крепи на една магия. Запознах се с жена ми Валя, на втората седмица заживяхме заедно, а на втория месец се оженихме. Решихме, че ще се опознаваме в брака- заявява сериозно и с неподражаемо чувство за хумор Васко Мавриков. Сега жена ми пише философски роман за човешките взаимоотношения. Казва се "Краят на ваканцията" и в него една жена избира партньора на живота си измежду петима. Дълбоко се надявам тук да няма автобиографични моменти..."- смее се водещият.



"Колкото по- малко егоизъм има във взаимоотношенията, толкова те са по- трайни. С моя съпруг живяхме заедно 5 години и тогава се оженихме. Това е изпитана рецепта- по нашия път вървят Иван и Вихра, които се ожениха това лято след дълга връзка, а имат и дете. Трябва да има приятелство и да можеш да говориш за всичко с партньора си. Да са като "бор и дъб- да се красят и да не се засенчват"- споделя тайната на успешния си брак Ива Дойчинова.


"Живеем в стрес, хората са колебливи. Ако Бареков не се бе развел с bTV, нямаше да се разведе и с жена си"- категоричен е Мавриков.


Между избора на гости за "Търси се" и грижите за племенника Дамиан, Меги Димчева продължава да се оглежда за голямата любов. Според нея проблемът на известните двойки е, че единият се комплексира от успехите на другия и започва едно безумно състезание. Все пак по-добрия вариант са разделите, отколкото вечния театър пред медиите, смята тя.


"О, какво ли не са писали за мен по жълтите вестници- смее се Ива Дойчинова.- Веднъж отидох на парти, бяха ме снимали с вдигнати ръце. Блузката ми се бе вдигнала и коремът ми не бе съвсем плосък. Веднага написаха, че съм бременна..."


"С мен спретнаха любовна история с Любо Нейков. Бяхме го поканили в "Денят е прекрасен" да разкаже за участието си в "Мисия Лондон". Състуденти сме, и двамата сме завършили НАТФИЗ, разминавали сме се по коридорите. Разговорът бе много приятелски и задушевен, но жълтите вестници ме изкараха, че съм му била любовница в студентските години- споделя премеждията си с жълтата преса чаровната Боги. - Писаха и, че ме били нахапали кучета на Черни връх. Съпругът ми умря от смях. Каза "Като те знам какъв си планинар, на теб ти е много и изкачването на булевард "Черни връх"... Никога не съм стъпвала на Черни връх- смее се тя.
''Най- хубавото на телевизията е, че създава приятелства за цял живот - споделя емоционалната Нели.- С Меги и продуцента ни Денис Ризов сме приятели. Това лято с Меги прекарахме 5 дни на Павел баня в безмилостен към кожите ни плаж, а всяка вечер бъбрихме дълго, дълго...за живота, смисъла, любовта. Преди години снимах рекламен клип с Тодор Колев и там изиграх "секси мацката". Ако се видя в "Търси се", изкам да ме срещнат с най- близките ми хора- съпруга ми, майка ми, сестра ми. След 10 години се виждам майка на две или три деца"- споделя интимните си мечти Нели Хаджийска."Денят е прекрасен, когато създадеш настроение на някого. Когато зарадваш, когато дадеш. После енергията се връща. Това важи както за работата, така и за личният живот"- категорично е триото Боги, Ива и Васко.


Професия всичкоправец

Съпругът на Нели Хаджийска- Данаил, се занимава с кино и е супервайзор на визуални ефекти в Бояна. "Той е царят на готварството вкъщи, а аз подреждам трапезата с декорации и свещи. С приятели играем карти, табла, монополи и катерим Витоша"- споделя за брака си русата фурия от "Търси се".Васко Мавриков се жени за съпругата си Валя за две седмици- в далечната 2004 година. Днес те са щастливи родители на Биляна и Йоана, а Валя работи над проект и пише роман. Съпругът на Ива Дойчинова Димитър е художник и работи за фондация "Не спирай", която подпомага изпаднали в криза хора. "Сътвори невероятно стъклено ателие вкъщи и сега всички заедно- дъщерите ни Ива и Мина, той и аз рисуваме в него"- радва се Ива Дойчинова. "Моят е с професия "всичкоправец", много е сръчен, музикант е, а прави мебели. Колегите му го наричат "Румен Миротвореца" заради неистовото му спокойствие"- хвали се Боги, която е щастливо женена от 13 години и майка на две деца- Надежда на 13 години и Андрей- на 4.

ШОКИРАН ИРЛАНДЕЦ РАЗКАЗВА ЗА ПРЕЖИВЯНОТО В БЪЛГАРИЯ

ДЕЙВИД ЦЕПИ ДЪРВА СРЕЩУ СТРЕС В ГРАД АПРИЛЦИ


"Това лято цепих дърва в старопланинския град Априлци, събирах зрял боб в градината и ваях паница на грънчарско колело. Иначе живея в центъра на Манчестър и съм успял човек - разказа 48 - годишният ирландец Дейвид Кийгън. - За пръв път посетих България преди 30 години по времето на комунизма. Бях отседнал в София, не се случи нищо интересно и преживяването бе много потискащо. През август тази година дойдох отново в България, за да се видя с моите приятели Мария и Джулиен, които развиват успешен бизнес в Априлци."
Мария и Джулиен ван Домелен се запознават преди 6 години в Лондон, където тя е фитнес треньор, а той мениджър в голяма американска компания.
"Пътувахме много по света - Мексико, Америка и Тайланд. Искахме да оставим големия град или както казват в Англия "надпреварата на плъховете".
Мечтаехме за различен начин на живот в естествена природна среда и търсехме своето място - разказва французинът Джулиен. - С жена ми Мария взехме под наем колата на един приятел и тръгнахме от София през Стара планина. Бяхме в Тетевен, Рибарица, Шипково, Чифлик. Явно е било съдбовното пътешествие на нашия живот, защото колата ни се повреди в Априлци. Зарязахме я на централната улица и се приютихме в близкия хотел. Когато се събудихме, пред погледа ни се откри невероятна панорама, а въздухът бе кристален. Решихме, че това е най- красивото място на света и че тук искаме да остареем."
Младото семейство започва да организира природни и културни ваканции в Априлци, така че да привлече заможни и ерудирани туристи. Кани всички свои познати от различни краища на света. Това лято на гости им идва и Дейвид.
"След като България се присъедини към Европейския съюз, имаше негативни отзиви в английската преса. У всички нас беше създадено впечатление, че е порутена и потънала в бедност страна, която има намерение да се евакуира в нощта след отварянето на границата. Не бих и помислил да дойда пак тук, ако не бе примамливото предложение на Мария и Джулиен - връща се в спомените си удивеният ирландец.- Имам преуспяващ собствен бизнес - работя като ландшафен инженер. Прекарвам почти цялото си време на телефона или пред компютъра, управлявайки персонала, доставчиците и клиентите си. Мога да си позволя да почивам в петзвезден хотел със СПА и всички екстри, но исках нещо различно. Когато дойдох в Априлци, бях поразен от природата и отношенията между хората. Предпочитам да цепя дърва, вместо да се излежавам по плажовете на Маями. В Англия парното се включва автоматично. Изключително интересно е да разбера как работят нещата в тази част на Европа и да се докосна до един свят, съхранил човешкото..."
Дейвид споделя, че Априлци му напомня за детството му, когато е живял в семейната ферма в Ирландия. Днес той има ранчо извън Манчестър, където сам отглежда плодове и зеленчуци. Така ирландецът, освен че бори стреса, натрупан в градската среда, зарежда трапезата си с качествена храна собствено производство.
"Хората тук вършат почти всичко на ръка - поправят собственоръчно причудливи машини и често променят тяхното предназначение. Ритъмът на живот е спокоен, хората имат време да говорят и са любознателни, приятелски настроени, топли и щедри" - радва се на откритията си Дейвид.
Интересните лица в Априлци провокират ирландеца да се отдаде на другото си хоби - фотографията. Той прави албум с колоритни лица на местни хора, а надписите под снимките са не по-малко въздействащи: "Портрет на леля Пена, която обича котки и е директор на училище в Априлци".
Ирландецът ходи на разходки в планината и риболов, опитва да се занимава с дърворезба и плетене.
"Тук за пръв път преживях нещо изключително, пробвах със собствените си ръце грънчарското колело под внимателните инструкции на грънчарката Роси, която ни почерпи със домашен сок от грозде във своята уютна работилница - удивен е англичанинът. - Баба ми също бе колекционер на керамика и моята страст към това изкуство е от детските ми години.
Имам колекция от керамични фигури от цял свят, но това, което преживях в България, докосна душата ми за цял живот. Тук хората не пестят от времето и емоциите си - разказват за себе си, за културата, за бита си, показват ти и ти дават да пробваш от всичко" - не спира да разказва за преживяванията си с вълнение Дейвид.Ирландецът се заканва не само отново да посети Априлци заради природния фитнес с цепенето на дърва и брането на реколта в градината, но и да си купи къща в някоя махала. Единственото му безпокойство е, че един ден този район може да се развие прекалено подобно на Банско и Черноморието и да загуби самобитността на нравите и уникалната си природа.
"Българското правителство и Министерството на туризма не вършат добре своята работа. Никой не би гладувал в България, ако имаше правилна политика. Никога не съм виждал такова избилие от ябълки, круши, сливи, праскови, пресни орехи - всякакви плодове, навсякъде, където отидеш. Не бях подготвен и за невероятната красота на целия район около градчето Априлци. В България има огромно количество неизползвана плодородна земя, а това е светотатство, при условие че светът страда от недостиг на хранителна продукция, а българите са бедни..." - завършва разказа си смаяният ирландец.


"След като открихме Априлци, се върнахме в Лондон, където се роди нашия син. Скоро натоварихме всичките си притежания на кемпера и прекосихме Европа, от центъра на Лондон до центъра на Априлци - спомня си за приключението на живота си Мария ван Домелен. - Беше ни трудно в началото, но не сме поглеждали назад и сега сме много щастливи, че живеем тук. В живота си сме имали шанса да посетим много държави и сме работили много различни професии. Няма по- вълшебно място от Априлци. Тук ще расте нашия син Рафаел и съм убедена, че ще бъде щастлив" - усмихва се младото семейство.


Културен туризъм

На традиционния събор в Копривщица гости от Япония, Франция, САЩ, Великобритания танцуват български хора и пеят български песни. Ирландки и японки са облекли български носии и похапват гюведжета с български домати в механите на открито. Шведи и французи нахлупват български калпаци и пробват руйното червено вино. Някои от чужденците завалено опитват да проговорят български.
"Все повече туристи полудяват по българската култура и природа. Нашият туристически център JMB Active в Априлци организира ваканции с природен фитнес, общественополезен труд и културни дейности като плетене, грънчарство и фолклорни танци. Надяваме се да помогнем на хотелите и къщите за гости, като създадем повече възможности за работни места. Същевременно искаме да работим с г-н Пелов - кмет на гр. Априлци, за опазване на природата и развитие на здравния туризъм в града, ползвайки природните ресурси на Априлци" - споделя Мария ван Домелен.

Бабите черпят

Чужденци идват в България да режат дърва, за да се освободят от стреса, натрупан в 18- часовото ежедневие пред компютъра. Западноевропейците излизат от фитнесзалите и изоставят СПА центровете, джакузитата и уредените плажове.
Новата страст на европееца е реалното физическо натоварване близо до истинската природа. Помощта, която оказват на стари хора, като режат дървата им за огрев през зимата, им дава чувство за пълноценност и ползотворна ваканция. В замяна бабите гощават гостите щедро с българска баница, домашно подквасено овче кисело мляко и конфитюр от горски боровинки.

петък, 17 септември 2010 г.

1 200 души във facebook питат кога и къде да гледат филмовия проект "Кера Тамара"

Режисьорът Христо Николов: "Отменят се сесии на Националния филмов център, няма сигурност дали проектът ще бъде финансиран"
Кратка визитка: Христо Николов е завършил Факултет "Кино" във ВСУ „Черноризец Храбър" - Варна. Филмография - над 15 документални и 8 късометражни игрални филма.

- Как дойде идеята за проекта "Кера Тамара"?

- Идеята бе провокирана от интереса ми към българската история. Изключително пъстрите обрати на победа и падение. Духовно извисяване и след това разруха. И като се огледах в това, което е правено в нашето кино, установих, че филмите ни са само за великите българи и техните победи. И нито един филм, който показва как България е губила. Точно това ме накара да се замисля и да видя историята ни от друг ъгъл. Лесно е да се гордееш с великите дела на предшествениците ни, това ти дава национална гордост, но е крайно време да се видят и грешките, които са допускали. Основното, което ми направи впечатление, е, че 14 век е почти идентичен с нашето съвремие - РАЗДЕЛЕНИЕТО! Всеки се е свил в своята крепост и разчита на себе си. Когато прочетох романа на Георги Костов „Кера Тамара - житие и страдание", разбрах колко съвременно послание носи днес.

- Защо историческо четиво? И защо точно роман на Георги Костов?

Има една много интересна мисъл - историците учат, че никой не се учи от историята. И това е тревожно. Не съм си поставял за задача да екранизирам роман на Георги Костов. Това стана след като го прочетох. Той самия е работил дълги години като сценарист в БНТ и в романа това си личи. Като го четеш, виждаш картината.

- Каква е фабулата в романа и какво е посланието?

- За съжаление в Турция повече знаят за Кера Тамара. Оказа се, че българите знаем само това, че е дадена за жена на султана, като гарант за спазване на договор за ненападение. Кера Тамара става любимата жена на султана, не само заради красотата си, а най-вече заради интелекта. Можела да чете и пише на „всички богоизбрани езици", да тълкува светите книги, само за година се научава да чете и пише на турски. Това дава повод на султана да наруши каноните в империята и да разреши на жена си да присъства на събранията в улема. Въпреки обичта на султана, тя остава вярна на рода и религията си. А посланието е за възможния диалог между хората с различен език, култура и религия.

- Как и къде снимахте трейлъра на филма? С кои актьори?

- Това не е трейлър на филма, а клип на проекта. Той е част от подготовката ни за кандидатстване за финансиране. Сценарият го написахме двамата с Румяна Друмева. Тя прие предизвикателството да работи по този роман, защото е познавала лично Георги Костов, тъй като двамата са били колеги в телевизията. Екипът е от колеги, с които съм учил в университета, с другите съм работил в различни телевизии. Те видяха, че има смисъл този сценарий да бъде реализиран за голям екран. С изцяло наше финансиране се организирахме и за два дни го заснехме. Повече време ни отне организацията. Всеки дойде на снимачната площадка амбициран да участва безрезервно, за да се осъществи клипа. Повечето от актьорите, които участваха, са завършили киноактьорско майсторство в класа на проф. Никола Корабов. Оператор е Петър Джанов, а от режисьорския екип са Зоя Касамакова и Димитрина Иванова.

- Как ще изглежда филмът на голям екран?

Съвременно поднесен, зрелищен и най-вече ми се иска, когато излезе зрителят от киносалона, да не съжалява, че е похарчил парите и времето си.

- Трябва ли най-после да има и български Ридли Скот, след като нямаме спомен за българско историческо кино след "Хан Аспарух" и "Време разделно"?
- Ридли Скот е име и това, което прави, заслужава огромен поклон. Но ми е омръзнало да се сравняваме с някой. Аз не искам да правя филми като еди кой си. Мисля, че имам свое мислене, а екипът, с който работя, предлага оригинални идеи. Исторически филми се снимаха вече- „Хъшове", „Дзифт", „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде". Всеки филм, който пресъздава друга епоха е скъп, независимо дали ще се върнеш 50 или 550 години назад. Въпросът е коя част от историята е интересна на Националния филмов център, за да се отпусне субсидия, а не на зрителя. Освен това тъкмо станахме готови за кандидатсване в Агенцията за национално финансиране и си спряха сесиите.

- Защо се отменят сесии на Националния филмов център?

- Защото бюджетът за култура е орязан, оттам няма и пари за кинопроизводство. Дори и догодина да има пролетна сесия, не съм сигурен дали проектът ще мине. Да се надявам, че като прочетат първото изречение „1372 година" да не го затворят с думите „ОХО, ТИЯ ПЪК..." и до там.

- Какъв тип филми се субсидират?

- Интересните проекти, надявам се. Въпреки че като усещане е все едно сме още в университета и това са ни курсови работи. Радваме се като деца, че звукът на „Дзифт" например е ОК и даже се разбира какво говорят актьорите. Ако трябва да направя сравнение, ние сме като автопазара - вкарваме скъпи, лускозни коли, а произвеждаме каруци с лети джанти и волани. Трябва обаче да бъда искрен, че точно тези филми направиха така, че да върнат българския зрител в киносалоните и да бъдат гледани български филми. Гордостта да чуеш в новините, че български филм е в селекцията на някой престижен фестивал е равна на голям спортен успех.

- Какво е необходимо, за да стигне проектът "Кера Тамара" до българския и световния зрител?

- Етапите са ясни - спечелване на финансиране, снимане... Задължително в копродукция. Но най-важното за един такъв проект е да има интересна история, поднесена за съвременния зрител и да не е затворена само за региона. А това в сценария е заложено.

- Трябва ли да се прави предварително проучване дали един филм би бил гледан?

- Това е задължително. Ние направихме профил на проекта във facebook "KERA TAMARA - film project", където над 1200 души, без да има реклама, влязоха и започнаха да се интересуват от проекта. Някои си мислят, че филмът е готов и питат къде да го гледат, други - кога ще се снима, а трети предлагат помощта си, като пращат допълнителна информация за героите и периода. Нагласата на хората е, че този проект трябва да се реализира, без дори да са чели сценария. Според мен очакването е голямо, представям си ако се случи филма...


- Би ли променил някои сцени от филма, ако получиш добри идеи от феновете от Фейсбук или актъорите?
- Сценарият е по роман и трябва да е верен на литературния източник. Всяка една информация, която получаваме, я проучваме и се консултираме с историци. Мисля, че сценарият няма нужда от корекции.
- Ще участват ли чужди актъори?

- Със сигурност ще се търсят чужди актьори, това отваря и пазара. Сценарият е на четири езика - български, турски, сръбски и гръцки. Всеки герой ще говори на своя език. Това е съвременна форма, тъй като е глупаво да се гледа филм в който и извънземните знаят английски.


Таня Иванова