Звуков зверилник, фадрома и мултимедия пресъздават Вагнер

АРТИСТИТЕ пеят върху 12-метров хидравличен пръстен

от ТАНЯ ИВАНОВА

Осемнадесет наковални, огромни образи, прожектирани чрез мултимедия и фадрома разтрисат сцената на софийската опера с първото българско представление по Вагнер "Рейнско злато".

"Великаните идват, возейки се на фадромата, което създава ефект на мащабност на тяхната задача на строители. Нарисувах техните костюми, които са леки, дунапренени и обемни, със закачка към днешните български мутри. В началото те носят бухалки, а в следващите действия- стикове за голф. На вратовете им съм сложил огромни вериги каквито носят младежите, които правят бодибилдинг"- споделя авторът на декорите и костюмите Николай Панайотов. "Логия, който е полубог, посредник между богове и хора, си го представих като денди с пиарски костюм. Той носи слушалки да си слуша музика, които умело използва. Богинята на красотата- Фрая- окичих с лента от конкурсите за "мис". Джуджето Алберих и брат му Миме са с костюми, от които стърчат влакна като окосмяване. В четвърта картина прожектираме на мултимедия огромния образ на Ерда- богинята на земята. Донер- богът на гръмотевиците- излиза с рокаджийски костюм. Костюмите на Вотан и Фрика- централните персонажи, търпяха много метаморфози. Бях замислил Вотан да се появи в джалабията на Бин Ладен с цветови елементи на американското знаме- като символи на огромното му властолюбие. Жена му Фрика щеше да бъде с ислямистка забрадка. Впоследствие излязоха тези кратери по тялото на най- могъщия бог, които приличат на извадени очи. Трънливият характер на Фрика показах с червени бодли, стърчащи от булчинската й премяна на богиня на брака.""Започнах работа над костюмите и декорите през януари, когато маестро Карталов дойде в ателието ми в Париж и сподели своя проект. Всяка сцена е нарисувана от мен. Исках да вкарам усещане за съвременност, търсех не само визуално- пластично, но и концептуално въздействие"- споделя сценографът на "Рейнско злато" Николай Панайотов."Кулите на Валхала имат изцяло футуристична конструкция. Конусите са високи по 3 метра и могат да се впишат и в пейзаж от Средновековието, и на Луната. Всички костюми бяха изработени в ателиетата на Операта. Избирахме платовете по магазините и работех заедно с момичетата, които шиеха- в две ателиета по 7-8 шивачки"- вдъхновява се Панайотов.

"Вагнер вкарва звука на осемнадесет истински наковални. Исках абсолютна автентичност и я постигнахме със съоръжение на три етажа, върху което разположихме наковалните и 18-те инструменталисти. Конусите и 12- метровия пръстен, представляващ хидравлична конструкция от фибростъкло, бяха изработени от фирми в Габрово и Шумен. От фирма Елтрак ни предоставиха фадромата. Спектакълът върви с един декор по принципа на Стаджоне"- споделя професор Пламен Карталов, режисьор на "Рейнско злато"."На сцената настъпва истински звуков зверилник- наковалните възпроизвеждат звука, който идва от работилниците на нибелунгите. Има мултимедия, която показва река Рейн, от която излизат три русалки- дъщерите на Рейн. Първоначално това са акробати, които скачат на батути и така изобразяват една игра във водата, а после ги сменят оперните артистки. Имаме и машина на времето, която води към подземния свят на нибелунгите- джуджетата, които копаят злато. Логия, който е икономическият съветник на боговете, се спуска отгоре на трапец и лети от ляво на дясно. Той идва от космоса и като всички герои е символ"- продължава вагнеровите си интерпретации професор Карталов.120 хиляди струва целия спектакъл, като 80 от тях са за декор, реквизит и аксесоари. В спектакъла се включват 160 човека- артисти, оркестър, статисти и технически персонал. Постановката е сравнявана с Вагнер, игран в Миланската скала, Парижката и Берлинската опери. За подготовката на мащабното представление са били необходими шест месеца."Започвам работа над костюмите и декора на "Валкюра"- втората част на сагата за нибелунгите. Всяка година на софийска сцена ще предствяме по една част от тетралогията. През 2013 ще зазвучи и последната част на вагнеровата класика. Имам приятели, които не харесваха Вагнер, но след спектакъла на Карталов казват, че го разбират..."- казва в заключение Николай Панайотов.

Пламен Карталов, директор на Софийската опера:

"Живеем във безвремие"Когато Вагнер е писал, е живял в революционно време. Мечтал е за промяна, както и да се промени отношението към изкуството. Ние живеем в никакво време. И в нашето общество политиците са богове и живеят в своята крепост. Единственият положителен герой е богинята на младостта Фрая, която великаните отвличат, когато не получават заплащането си. Другите образи са драматични и много човешки, много съвременни. Малко хора вярваха, че ще можем да обърнем представите за Вагнер и да го "преведем" на днешен език. Мисля, че се справихме блестящо- залите са пълни!

Първа картина: Трите рейнски дъщери Воглинда, Велгунда и Флосхилда, си играят в реката. Те са пазителките на рейнското злато. Нибелунгът Алберих ги наблюдава запленен, а те му казват, че това е рейнското злато, което, ако бъде изковано в пръстен, ще даде на притежателя си безмерна власт над света. Но този пръстен може да бъде изкован само от онзи, който се откаже от любовта. Проклинайки любовта, Алберих сграбчва златото...

СЮЖЕТЪТ

Великаните построяват замък за боговете, а върховният бог Вотан им е обещал като награда сестра си Фрая. Богинята на младостта единствена знае как се отглеждат златните ябълки, които даряват вечна младост, и без тях боговете ще умрат. Тя проклина брат си Вотан, че жертва любовта срещу власт. И Вотан и великаните разбират за рейнското злато и пръстена и го искат за себе си. Вотан решава да го вземе и слиза в царството на нибелунгите- Нибелхайм. Над пръстена и този, който го притежава, тегне проклятие...

Николай Петров/ Вотан/:Тази роля е писана за мен! "Рейнско злато" е музикална драма. Вотан става другият Алберих, той също тръгва да краде рейнското злато. Вотан е белия Алберих, има върховна власт, но се стреми се към още по- голяма. Щастлив съм, че ще играя Вотан и във "Валкюра".

Мартин Цонев/ Вотан/: Дебютирам на софийска сцена, а да изпълнявам ролята на Вотан е една от мечтите ми! Героят ми плаща с едното си око, за да управлява света! Неговата драма е отговорността. Пял съм Дон Жуан в Испания, в Перу със знаменития Луиджи Алба и с костюмите на Ла Скала. Невероятно изживяване!

Николай Павлов/Логе/:Играя състоянията на огъня! Логе е елементът огън, той трябва да даде урок на останалите. Той накрая унищожава и създава света. Спускането на трапеца не е трудно, все пак Логе се появява от космоса, защото е нарушена хармонията. Задачата ми като солист на Софийската опера е вълнуваща и трудна.

Даниел Острецов/Логе/: Цял живот ще помня тази роля! Друг любим мой образ е Алфредо Жермон от "Травиата". Има едни пет минути, преди да излезеш на сцената, в които всичко ти се обръща. Но когато влезеш в ролята, не се страхуваш от нищо- от никакви височини!

Бисер Георгиев /Алберих/:Играя едно комплексирано същество, което иска да се докаже на света. Чертите на джуджето присъстват във всеки човек. Тежко и трудно е да си джудже. Трябва да си 150% във форма за тази роля. Играл съм Риголето и Макбет- силни, централни герои.

Людмил Кунчев /Алберих/:Човешкото същество е във вечно търсене на себе си. Всичко има връзка, пръстенът няма начало и край като Вселената и човека. Това е гениалната философия на Вагнер. Алберих се проваля в собствените си граници. Пял съм същата роля в театър Манхайм, но Вагнер на софиийска сцена- това е невероятно!

Силвия Тенева/ Велгунда/:30 минути скачаме на батут и пеем. Физически екстремно е! Подготви ни циркова артистка. Като изживяване много ми хареса. Завършвам Музикалната академия, пяла съм във Варна и Стара Загора.

Доротея Доротеева/Велгунда/: Два месеца се подготвяхме сценично с треньор за скачането на батут. Режисурата е модерна и това ни вдъхновява. Играем в трика от светещи материи- нали сме нимфи, дъщери на река Рейн. Триката ни са златисти и сребристи. Пяла съм в Грац, Австрия. Харесвам Моцарт и модерната опера. Младите оперни певци се нуждаят от оперни студия, където да се подготвят за голямата сцена.

Ирина Жекова/Воглинда/:Не съм се занимавала с акробатика. Пеенето се затруднява с подскоците. Тренирахме в операта от февруари. За пръв път пея Вагнер!

Румяна Петрова/Флосхилда/:Рейнските дъщери трябва да грабнат публиката и успяваме! Аз играя най-голямата и мъдра от тях, която се заиграва с Алберих.
Цвета Сарамбелиева/Флосхилда/:Изисква се сериозно физическо усилие, защото скачането затруднява дишането и пеенето. Обичам ролите си на Дулсинея в "Дон Кихот" и на Жулиета в "Хофманови приказки".

Стефан Владимиров/Фазолт/: Костюмите на великаните са неудобни. Тежки са и нямаме контрол над звука. Чувствам се великан в един спектакъл, който грабва с напрежението в музиката. Пял съм и в Италия, Австрия.

Петър Бучков/Фафнер/:Платът на костюма е дунапренен, запарва, а има и звукова бариера. Подходих страхливо към Вагнер. Маестро Карталов има скорпионско чувство за хумор. Веднъж просрочихме репетицията с час и половина, а той казва: "А според вашия часовник колко е?"

Георги Киров/Фафнер/:Имам над 25 роли в опери на Верди, Моцарт, Пучини. Пял съм във "Великият инквизитор". Не за пръв път пея на немски. Костюмите на великаните те правят могъщ!

Мариана Цветкова/Фрика/:Аз съм богинята на брака и съм много ревнива. Заядлива съм, направо трънлива- такъв ми е и костюмът- бял с големи стърчащи тръни. Вечно съм в конфликт съм съпруга ми Вотан заради неговите решения и авантюри. Пяла съм Турандот, Аида, Тоска, Ариадне- героини, които движат действието.

Румяна Петрова/Фрика/:Фрика е лоша, алчна, агресивна- аз съм точно обратното! Гордея се, че успях да вляза в образа. Вагнер ми лежи чудесно, само за мен е тази роля. Във "Валкюра" изоставям мъжа си Вотан.

/от вестник"168 часа"/