Проклятието на джуджетата

От ТАНЯ ИВАНОВА

Надежда Митева: "С мъжа ми си решихме, че няма да имаме дете. И като нас да е детето, и нормално, все нямаше да е щастливо."

"Искам майка ми и баща ми да умрат! Проклети да са, че са ме създали такава!"- казвала цял живот Румяна от Варна. Родителите й Величко и Янка били от онези малките, различните хора, които наричаме от неразбиране и за по- удобно "джуджета".

Когато преди около половин век им се родила дъщеря, тя също била с увреждания и нисък ръст. "По- добре да не съм се раждала! Те са виновни за нещастието ми!", кълняла Румяна. Когато тя станала майка, родила напълно нормално момче. Същият този висок син никога не пуснал Румяна, майката- джудже, да отиде на родителските му срещи. Проклятието се повторило като дежавю.

Тази история ни разказва леля Надежда Митева от китното южно селце Илинденци до град Сандански. Малката жена е висока 120 сантиметра, но искри от виталитет, оптимизъм и добронамереност. Не е избрала да се скрие в големия град, не е избрала да остане назабележима. Леля Надежда е на 73 години, които никак не й личат. Бърза да отиде в избата и да ни налее от руйното илинденско винце. За сгряване на душата и за добра разговорка.

И тя, като всички малки хора, има интересна съдба. Ражда се като седмо дете в бедно семейство от Благоевград, в което родителите се занимавали с отглеждане на тютюн. Има хубави спомени от детството. Била е обичана, ходела на училище. Не си спомня някой да й е казал лоша дума заради ниския ръст и различността й. "Съучениците ми бяха интелигентни деца на учители", спомня си леля Надя.

Младостта и зрелите й години минават в София. Леля Надежда споделя, че понякога анонимността на големия град е единственото убежище за крехката психика на малките хора. Преди три години се заселва в Илинденци- да е по близо до роднини и приятели. Взела "къщичката" в селото като съборетина и я стегнала с парите от продажбата на апартамента в София.

Малката жена от Илинденци не само използва умалителни думи, но и всичко е малко в дома й. Успява да пригоди средата към ниския си ръст. Умалените мебели- столчета, масичка, ниска мивка, изглеждат като декор за детски приказен театър. В двора има зеленчукова градина, асма, от която племенниците й берат грозде за виното. От 14 години е вдовица и съпругът й липсва. Сега другари на леля Надя са кучето Джина и котаракът Писан.

Споделя и за трудностите в живота на малките хора: "Отивам на гишето, а чиновничката вместо да се наведе, чака аз да се покажа".

ПРЕДИ ГОДИНИ Е ИГРАЛА В ТЕАТЪРА
Била пажът на Наум Шопов в постановката "Мяра според Мяра". Четири сезона леля Надя прекарала в кулоарите на Народния театър. Споделя, че дължи артистичните си умения на своя съпруг, цирков акробат, който я научил да играе.

"За младите малки хора пишете. Те са свити, нямат самочувствие. Има едно момче- студент в Пловдив- пръв е по успех. Върви му математиката." Леля Надежда разказва как организацията на малките хора в България се е увеличила през последните две години с 60-70 човека.

"Георги Софкин бе корумпирано момче. Всички субсидии от социалното министерство ги харчеше по чужбина- ходи в Америка, Испания. Дадохме го на съд. Светльо /сегашният председател на Националната организация "Малки български хора" Светослав Чернев/ обикаля страната, търси хора като нас, помага ни..."

Леля Надя живее с 200 лева пенсия, купува си скъпи капки за очите всеки месец. Има две операции и е със скъпоструващи американски лещи по 600- 700 лева едната.
Местният бар, цигарките, градината са радостите на малката жена от Илинденци. Голямата й болка е, че малките хора се справят по- трудно с предизвикателствата на съвременния живот. Едновременно с това не губи оптимизма си и вярва, че нещата ще се променят. За леля Надежда всеки живот е уникален и заслужава да бъде изживян с радост и достойнство.

ЛЮБОВТА
"Влюбих се в моя двойник"

Когато е на 12 години, Надежда отива на цирково представление в Благоевград и...там среща мъжа на живота си. Спомня си как го е гледала на арената- висок малко над метър, с големи черни очи.

Митко бил клоун и акробат. Роден бил в Дупница, по рождение имал гърбица. Правел сложни и опасни прехвърляния на трапец. "Когато го видях, сякаш видях двойника си", разказва леля Надя.

"Е, как да не избухне любов!" Димитър я причакал след представлението и й казал, че собственикът на цирка Александър Кацаров ще поиска и тя да се включи в трупата му. "Не се съгласявай, ми каза Митко, гледай да учиш. Това, нашето, не е живот..."- спомня си леля Надя.
10 години след срещата под цирковия купол, Надя вече е млада госпожица и е завършила реална гимназия. Идва на гости на своя приятелка и близо до ЦУМ зърва Димитър. Самотният и тъжен акробат от цирка живее на улица Козлодуй и още пътува с трупата.

Между двамата млади малки хора започват да летят писмата на любовта. Заживяват в София и така- 45 години. Димитър е кранист, работи на малък кран в Елекстрометал. Надето започва работа в "Арома"- поставя етикетчета върху стоките. "Гледах да му е добре, че с този живот, дето го бе живял в цирка... Най обичах да се върне вечер и да каже "Наде, каква вкусна манджичка си сготвила".

"СЪСЕДИТЕ МИ СА ЗЛАТНИ"
Цялото село Илинденци се радва на неостаряващата леля Надя. "Бабо Наде, как си , какво правиш"- я посрещат децата на улицата. Малката жена заживява там преди 3 години, защото имала съученичка в селото и да е близо до роднини и приятели. Вечер ходи да пийва по 1 бира със съседите в местния бар "Белица". Там илинденчани са прекарали нова година. Дворът на къщата на леля Надежда е винаги гостоприемно отворен. Като разбират, че има гости от София, съседите бързат да я навестят и да ни видят. "Имам си приятели, не съм самотна. Цяло село ме познава. Много добри хора са"- споделя малката жена от Илинденци.

СЕГА ИМА ДРЕХИ ЗА НАС, НЕ Е КАТО ЕДНО ВРЕМЕ
"Когато бях млада, всички дрехи бяха по поръчка. Порастваш, ставаш жена, не върви да носиш розови детски обувки или блузи с детска щампа"- разказва леля Надя.- "Нямаше как да облечеш нещо по- специално. Аз си пазарувах от Скопие хубави дрехи, имах братовчедка там. Питаха ме откъде са..."
Днес малката жена лесно намира дрехи за себе си по пазарите. Предпочита блузките и панталона. Никога не е била привърженик на роклите. Пред вратата й виждаме спортни маратонки 34 номер. За ролята й на паж в театъра, си спомня, че шили костюма и шапката й по поръчка. Леля Надя още пази шапката на съпруга си Митко и съжалява, че няма повече снимки с него.

ДЖУДЖЕТАТА В СЕКСИНДУСТРИЯТА

Името на Георги Софкин се свързва с първия български порнофилм "Секс партия бридж", сниман някъде през 90-те години в Хисаря. Еротичната лента, в която джудже с маска прави секс с 40- годишна жена, се оказва пълен провал. Според Софкин това не е той, а друг малък човек, който удивително прилича на него.

Софкин е висок е 136 см и е електронен инженер. Има световна и олимпийска титла по бадминтон. В светските среди е известен като бонвиван, който не отказва хубава цигара и красива женска компания. Преди 12 години създава Националната организация на Малките български хора. Напуска я след шумен скандал, в който е обвинен в присвояване на средства. Софкин е известен и със снимките си с български и световни звезди.