Леда Милева: "Броят на неграмотните деца расте!"

"Баща ми - поетът Гео Милев, бе осъден по зловещия Закон за защита на държавата"

Поемата "Септември"- преведена на 28 езика, в Европа, Китай, Япония, Латинска Америка

- Г-жо Милева, подарихте най-популярното си стихотворение "Зайченцето бяло" на децата в първи клас. Защо?

- Подарих на 51 СОУ "Елисавета Багряна" при откриването на новата учебна година, където бях поканена да присъствам, не стихотворението "Зайченцето бяло", а нова моя книга с избрани стихотворения, на която издателството "Дамян Яков" сложи заглавието "Зайченцето бяло". Подарих един екземпляр на училищната библиотека и по един на четирите паралелки първокласници.

- Как написахте стихотворението?

- Очевидно не мога да избягам от "Зайченцето бяло", въпреки че то е едно от първите ми стихотворения. Написах го случайно на коляно. Бях технически редактор на педагогическото списание "Първи стъпки". Един ден, когато предавах материала в печатницата се оказа, че в детския отдел на броя остава половин празна страница. Печатарят не искаше да чака и се наложи там, под неговия строг поглед, да напиша някакво малко стихотворение. Така се роди "Зайченцето бяло". А стана толкова популярно, защото композиторът Петър Ступел написа хубава мелодия по неговия текст. Никога не съм предполагала, че ще стане толкова популярно и ще има тъй дълъг живот. Вчера ми съобщиха, че 200-хилядната българска колония в Чикаго иска да има тази песен на два езика - на български и на английски - в книжка и записана на диск. За да могат и малките българчета, родени в САЩ да я пеят и да не забравят нашия език.

- Продължaвате ли да пишете за най-малките?

- Въпреки разнообразната ми дейност на културния фронт, никога не съм се отказвала от литературата за деца. Тази година изд."Захари Стоянов" пусна на книжния пазар и последната книга от моите "Съчинения в 4 тома". Първите три са за деца, четвъртият, озаглавен "Светлини и сенки" е за възрастния читател и включва избрани спомени, есета, интервюта. В него естествено не отсъстват и проблемите на децата, защото има какво да ни тревожи и днес. Според социологическите проучвания броят на неграмотните деца на училищна възраст расте. Днешните ученици четат все по-малко книги. Затова пък детската агресия расте. Учебната година започна с жестоки побои в някои училища. Такива факти не бива да остават вън от общественото внимание и от това на управляващите, а, разбира се, и на създателите и издателите на книгите за деца. Това са някои от проблемите, с които се занимавам в книгата си "Светлини и сенки". Но значителна част от нея заемат спомени за срещи и общуване с изтъкнати български и чуждестранни писатели.

- Познавали сте някой от най-известните хора на българската култура - Багряна, Дора Габе, Ангел Каралийчев? Какви хора бяха?

- На тях и на още редица видни наши писатели съм посветила отделни спомени. Имала съм честта с някои от големите ни писатели не само да общувам, но и да ги смятам за мои приятели. После се случи така, че сме работили с някои от тях дори в една и съща редакция, например с Ран Босилек и Ангел Каралийчев. Бяха прекрасни хора, излъчваха топлота и сърдечност, останаха млади по дух до края на дните си и вдъхновяващ пример за следващите поколения.

- Били сте дълго време начело на националната телевизия. Как ви се струва ставащото на екрана днес? Риалити шоута, турските сериали...

- Днешното многообразие на телевизионни канали за съжаление не обогатява много културния ни пейзаж и зрителите. Често не може да се намери нищо интересно и стойностно. Не ме привличат риалити предаванията, нито голяма част от шоу програмите. Турски сериали изобщо не гледам, да не говорим за "чалга вълната". Все пак най-добра за мен си остава програмата на БНТ, някои предавания на bТV и Нова телевизия.

- Как всъщност оглавихте телевизията?

- С нежелание. Това беше в периода между 1966-1970г. Може да се каже - пионерският период на нашата телевизия. Помъчих се да отклоня предложението на тогавашния председател на Комитета за радио и телевизия Крум Василев да оглавя БНТ. Изтъкнах, че не разбирам от телевизия и че не особено обичам да гледам единствения тогава телевизионен канал. Всъщност случайно с един билет от държавната лотария бях спечелила телевизор "Опера". Крум Василев се пошегува, че очевидно телевизията е моя съдба и трябва да приема поканата му. Аз упорствах. Заявих, че мога да се съглася само ако ми се разреши сама да си подбера главните редактори. За моя изненада искането ми беше прието, и нямаше как да се противя повече. Постъпих в БНТ с екип от млади и талантливи писатели като Иван Радоев, Никола Инджов, Георги Константинов, композиторът Петър Ступел. Заедно със заварените там няколко добри редактори, като Методи Георгиев и Донка Акьова, режисьорите Ангел Вълчанов и Неделчо Чернев се получи надежден творчески колектив и работата потръгна. Стремежът ни беше да се повиши качеството на програмата, като се започне от сценария и се стигне до грижата за правоговора. Стараехме се за привличаме за сътрудници най-изявените наши писатели, журналисти и режисьори, като Хайтов, Радичков и Валери Петров, Вили Цанков и Гриша Островски, Владимир Костов и Димитри Иванов. Трудностите бяха много, техниката и средствата недостатъчни, но затова пък ентусиазмът ни нямаше граници. Каква радост бяха серийният филм "На всеки километър", постановката "Човекът от Ла Манча", забавната програма "Карнавал на животните" по музика на Сен Санс, която получи награда "Сребърна роза" на най-големия европейски фестивал за развлекателни жанрове в Монтрьо, Швейцария. Не може да се забрави и първият международен фестивал "Златната ракла", чийто рожден ден беше през 1968г. нито началото на публицистичното предаване "Панорама" през същата година.

- Защо ви освободиха от поста?

- До 1968г. нямаше особени бележки към работата на телевизията, но след Пражката пролет облаците постепенно се сгъстиха. Появиха се страхове, че и нашата телевизия може да изиграе роля, подобна на чешката - дестабилизиране на държавата. Започна се тотален преглед на кадрите, освободени бяха някои от основните редактори, начело с доведените от мене. После дойде и моят ред. Бях освободена без някакви конкретни бележки и ми беше предложено да стана наш постоянен представител в ЮНЕСКО. Общо взето, останах с добри спомени от интересните и динамични години в телевизията. Но при навика ми до отдавам всичките си сили в работата, която съм поела, едва ли бих издържала там физически, ако бях останала много по-дълго. Така че, всяко зло за добро. Наложи се да се преквалифицирам за дипломат. ЮНЕСКО е най-голямата междудържавна организация от системата на ООН, специализирана агенция в областта на образованието, науката и културата. Наричат ЮНЕСКО камбана, която зове за борба с неграмотността и с надвисналата екологична катастрофа и още - страж на световното културно наследство, фокус на проблемите и мечтите на човечеството. Да попаднеш в тази "планета в миниатюр" сред представители на всички държави е изключително предизвикателство, защото в многогласния хор на тази общност, трябва да се чуе и гласът на твоята родина. За нас е голяма чест, че сега начело на ЮНЕСКО като генерален директор бе избрана по достойнство българката Ирина Бокова.

- Какво помните за баща си - поетът Гео Милев?

- Присъствието в нашия дом на отсъстващия баща винаги беше силно, почти осезаемо. Израснах сред неговата многоезична библиотека от красиви книги, които разбира се започнах да чета много по-късно. Но за него всеки ден говореха майка ми, сестрите на баща ми и негови приятели, които ни посещаваха. Била съм едва 5-годишна, когато баща ми "безследно изчезва" - такава бе първата официална версия за гибелта му през 1925г. Спомените за него оприличавам на моментни снимки. На една от тях се виждам хванала ръката му, води ме към детската градина. На друга "снимка" съм седнала на коляното му до една от кръглите масички в сладкарница "Цар Освободител", която се посещаваше от много хора на изкуството. Там ходеше и баща ми понякога, за да се срещне със свои колеги или сътрудници на неговите списания. Най-често си спомням как аз и по-малката ми сестра Бистра стоим пред неговата писмена маса и чакаме да ни нарисува две малки момиченца или да ни прочете ново стихотворение, което е написал за нас.

- Помните ли написването на поемата "Септември"?

- Майка ми казваше, че предпоставките за написването на поемата "Септември" са преживяното от баща ми по време на Първата световна война, когато загубва едното си око и част от черепа си на Дойранския фронт, събитията след деветоюнския военен преврат у нас и отзвука от Септемврийското въстание през 1923г. Скоро след жестокото потушаване на въстанието, той започнал да пише поемата си. Пишел я с голямо вълнение и четял на мама всяка нова глава. По това време той издава известното списание "Пламък", където остро критикува правителствената политика и репресиите. В кн. 6 на списанието помества статията си "Полицейска критика". Книжката е конфискувана. Но въпреки това, в следващата 7-8 книжка през септември 1924г., по случай първата годишнина на въстанието, баща ми помества поемата си "Септември". И тази книжка е конфискувана, но поемата скоро се издава от българските студентски дружества в Париж и Берлин, започва да се преписва и предава у нас от ръка на ръка. С течение на годините поемата е преведена на 28 езика, не само в Европа, но и в Китай, Япония, Латинска Америка. На някои езици като гръцки, италиански и испански например, има по 4-5 превода. Най-луксозно е едно от италианските издания с оригинални илюстрации от Ренато Гутузо. Един от испанските преводи е дело на Пабло Неруда, който казва: "Много поети са преследвани за своя политическа дейност. Българският поет Гео Милев е убит само защото е написал една поема, която аз преведох с въодушевление".

- Баща ви участвал ли е във въстанието?

- Гео Милев не е членувал в никаква партия или организация. Участвал е в обществения живот само с перото си. В първото си списание "Везни" (1919-1922) той ратува за модернизирането и европеизирането на българската култура. Превежда и печата малко или съвсем неизвестни дотогава модерни западни поети, пропагандира новите литературни течения, и особено експресионизма. Второто му списание "Пламък" (януари 1924 - януари 1925) в естетически план продължава да бъде авангардно и новаторско, но под влияние на обществено-политическата обстановка редакторът му се вълнува все повече от социалните проблеми и съдбата на народа, от зловещия Закон за защита на държавата (ЗЗД), от свирепата цензура. И заявява: "Конфискува се 6 книжка на "Пламък". Може да се конфискува и настоящата книжка. Може "Пламък" да бъде спрян. Но няма в света пожарна команда, която може да загаси пламъка на мисълта." Най-близки приятели на баща ми бяха Николай Хрелков, Людмил Стоянов, Николай Райнов, Ламар, нежният лирик Христо Ясенов (също убит през 1925г.). Те бяха сред честите гости в скромната ни, но гостоприемна квартира в центъра на София, до Халите.

- Как се почувствахте, когато го арестуваха. Какво помните от този ден? Какво знаете за смъртта му?

- Трябва да се върнем няколко месеца по-назад. През декември 1924г. срещу баща ми бе заведено дело по Закона за защита на държавата и поемата "Септември" е инкриминирана. Делото е насрочено за 14 май 1925г. Баща ми е осъден на една година строг тъмничен затвор и 20 000лв. глоба. Още на другата сутрин вкъщи дойде един полицейски агент и го извика за "малка справка" в полицията. Аз играех с няколко деца пред жилището ни (една единствена стая, разделена на две с параван, предната част беше кабинетът на баща ми, а задната - спалня). Агентът попита тук ли живее Гео Милев. Услужливо казах, че той е мой баща и отидох да го извикам - за малката справка, от която никога не се върна.

- Какво се случи след това?

- Майка ми и чичо ми започнаха да го търсят по участъци и затвори, но никъде го нямаше и никой нищо не знаеше. Едва през октомври 1926г. съдът издаде протоколи за "безследното изчезване" на Гео Милев и на стотици български граждани с подобна съдба. Чак тогава майка ми се облече в черно.

- Как разбрахте какво се е случило в действителност?

- Истината се разкри 30 години по-късно, по време на делото срещу генерал Иван Вълков и група физически убийци на антифашисти в кървавите години след Септемврийското въстание. Съдът установи, че арестуваните са били откарвани в казармите на Софийския гарнизон, където са били избивани чрез удушаване с метално въже. Един от подсъдимите показва на следователя къде са били заравяни труповете. Техните кости бяха открити в една яма - общ гроб край Илиянци. Черепът на Гео Милев бе идентифициран по стъкленото синьо око в него. Видяхме го в съдебната зала заедно с майка ми през 1954г. Сега стъкленото око, за което гръцкият поет Янис Рицос написа чудесната си "Поема в синьо", се пази в къща-музей "Гео Милев" в Стара Загора.

- Какво научихте от баща си?

- Баща ми, който е говорил 4-5 езика, и ползвал още толкова, често казвал: "Децата трябва да учат езици". Въпреки много трудното си икономическо положение майка ми, вече вдовица, държеше да изпълни този завет, с помощта на една от сестрите на баща ми, педагожката специалист по предучилищно възпитание, Пенка Касабова, която беше в сравнително по-добро материално положение, мама успя да запише и мене и сестра ми в Американското основно училище, а след това се уреди за мене да продължа образованието си в Американския колеж в София. Ползването на чужди езици и литературните ми интереси предопределиха в голяма степен творческия ми и професионален път. Леля ми ме насочи към детската литература, ангажира ме и в редактираното от нея списание "Първи стъпки". Знанието на езици ми отвори врата към художествения превод и ми позволи през годините наред с книгите ми за деца да съставя и издам заедно със съпруга ми Николай Попов 4 поетични антологии - 3 тома американска и съвременна английска поезия и един том - африканска. Най-напред посветих 7 години на Българското радио. Последва многолетната ми редакторска работа в издателствата "Народна младеж" и "Български писател". 4 години прекарах в БНТ. След това бях постоянен представител на България в ЮНЕСКО. След завръщането ми от Париж неочаквано се оказах за цели 10 години председател на Съюза на преводачите в България и главен редактор на списанието за чуждестранна литература "Панорама", което създадохме по онова време. Както виждате, имала съм щастието да работя в различни културни институции. Времето беше динамично, навсякъде се мъчехме да проправяме нови пътеки, да привличаме повече и по-добри сътрудници, за това работата ми беше интересна.

- Какво е семейството ви днес?

- Живея със сина си и снаха си. И двамата са дейци на просветата и образованието. Така че имаме много общи интереси и теми за разговор. Имам и 3 внучки, една правнучка и двама правнуци. И сред най-младото поколение има една филоложка-литераторка и един бъдещ артист или режисьор. За сега е студент по театрално изкуство в Англия.

- Ако се върнем отново на "Зайченцето бяло", коя е светулката, която може да ни покаже изхода от кризата?

- Не вярвам в чудесата, но вярвам в народната мъдрост. А народът е казал, че лозето не ще молитва, а мотика. Нужен ни е ум и разум, честен и упорит труд, задружен отпор срещу корупцията. Не на думи, а на дело образованието и здравеопазването да бъдат приоритети. Да осъзнаем, че културата не е лукс, а неотменна съставка на европейската цивилизация. Училище и книга за всяко българско дете - от там ще дойде светлината на утрешния ден!
- Защо това не се случва вече толкова години? - Очевидно защото не сме изпълнили докрай и както трябва това, за което току-що говорихме. Но едва ли имаме време сега да влезем в по-големи детайли на сложния път на развитието ни дори само през годините на прехода.
Таня Иванова
(от вестник "168 часа")

БУРГАЗЛИИ - МЪЖЕ В РИСК

Зачестяват случаите на домашно насилие над мъже в Бургас

от ТАНЯ ИВАНОВА
"Жена ми ме удари ме с юмрук в лицето и разкървави носа ми. Седмица ходих с насинено око, не смеех да се покажа пред комшиите. Станах за срам, какъв мъж съм?!- разказва със сълзи на очи 54- годишният Георги от Бургас.- Положението става все по- нетърпимо. Живеем с двете ми дъщери, съпругата ми и тъща ми. Бабата е неподвижна, на легло, а жена ми и момичетата не сядат на маса без бутилка... Последният път жена ми избухна, защото отказах да направя интимен тоалет на майка й. Мъж съм, неудобно ми е, три жени са вкъщи, и трите нямат работа. Могат поне да се грижат за бабата. Разбесня се, нарече ме
"Мухльо!"
напсува ме пред дъщерите ми. Всичко под влияние на алкохола..."След 28- годишен брак Георги и Мария се развеждат, но продължават да живеят заедно в новозакупено след развода им жилище. При тях живеят и двете им дъщери- на 21 и 24 години. Едната е неомъжена и с дете на 3 години."Всичко правя заради внука- той е едничката ми радост. Като ми каже "Дядо" и сърцето ми се обръща, забравям лошото... От години търпя психически и физически тормоз от жена ми. Затова се и разведохме. Това е единственото ни жилище. Мога да си позволя да ида на квартира, но какво ще правят те без мен? Аз плащам сметките, пазарувам. На една моя пенсия сме, но се оправям. Само да не ме биеха и да не живеех в непрекъснат страх..."- продължава да трепери чичо Георги.

При последната кавга с жена му, тя разбирва бутилка от бира в тила на мъжа. Руква кръв и главата на бай Георги е шита в Бърза помощ. Съседи викат полиция, а всички в кооперацията знаят за делириумните ексцесии на Мария. Полицейските инспектори насочват жертвата към консулт в Център за превенция от насилието в Бургас, където той подава молба за защита от домашно насилие.
"Друг път ме е
замеряла с пепелници
Хвърля всякакви тежки предмети, като се напие. Дъщерите ми са на нейна страна, заедно делят чашката. Единствено добра дума чувам от тъща си. Обслужвам възрастната жена, подмивам я, варя й супа. Не знам какво бъдеще и възпитание ще дадат тези алкохолички на детето... За него ми е жал, не за мен, аз съм си изпял песента..."- вайка се Георги."Като стана на 40 години жена ми тотално се промени. Постоянно ме тормози за пари, като се прибера в къщи това е единствената ни тема за разговор. - споделя 43- годишният Румен от Бургас.- Вечно не й достигат пари, обижда ме, хока ме. Нарича ме "прост работник", за нея съм необразован, тъп. Аз плащам всички сметки, погасявам и банков кредит. Всички пари, кото тя изкарва, са за нея. Дори не я питам какво прави с тях... Искам само този психически тормоз да спре!"

Румен работи в строителна фирма по 10 часа на ден и не разполага с достатъчно време за децата- на 15 и 17 години. Мъжът преживява особено тежко незаинтересоваността на жена си за бъдещето на сина и дъщеря им."Когато дъщеря ми кандидатства за езикова гимназия, съпругата ми с нищо не й помогна. Другите майки ходят с децата, подават документите. Жена ми се държи, сякаш децата й пречат на личния й живот. Мисля, че освен че не може да ме понася, си е хванала и любовник. Случайно видях жена ми в града с друг мъж, изглеждаха много близки. Почувствах се смачкан и използван"- отчайва се Румен. Мъжът споделя, че се чувства непълноценен, потиснат, с потъпкано
мъжко достойнство
За Центъра за превенция на насилието научава от медиите и търси консултация със специалист. Чувството за срам му пречи да подаде молба за защита по ЗЗДН, въпреки че е консултиран за правата си, а чувството за малоценност- да се справи сам със ситуацията. Самият той не разбира причините за промяна в поведението на жена си, агресията и нетърпимостта й. Винаги се е опитвал да задоволява потребносттите на семейството си и никога не е бил груб със съпругата си. Напоследък Румен е депресиран.

"Отгледах сина си сам. Не ме питайте как... Жена ми ни изостави преди 14 години, замина да работи в чужбина и така и не се върна. Нощем карам такси, за да изкарвам прехраната ни- разказва 55- годишният Огнян от Бургас.- Синът ми стана на 24 години, раздразнителен е, нито учи, нито работи. Караме се често, а последният път забоде вилица в крака ми. Немотията ни побърка всички, нищо добро не ни чака. Блъсках се 14 години сам, а останах и без надежда за спокойни старини..."

"Направихме консултация на момчето и се установи, че се касае за тежко психично заболяване. В другите случаи става въпрос за проблеми от битово естество, които водят до конфликти- употребата на алкохол, липса на финансови средства за пълноценен живот, ревност, липса на доверие"- коментира Диана Видева, психолог от
Центъра за превенция на насилието
в Бургас."Насилието над мъже ескалира!"- каза в заключение тя. Разменените социални роли и все по- агресивната еманципираност на жените не вещае нищо добро за доскоро "силния пол". Освен че си извоюва име на върла пушачка и посягаща често към алкохола жена, българката изземва и функциите на "силния юмрук" в семейството. Дали пък тя не си връща за годините доминация на чисто балканския мачизъм и семейно насилие от страна на мъжа?...

Заедно срещу насилието!

"Център за превенция на насилието и престъпността" е създаден от Община Бургас, МВР Бургас и неправителствената организация "Деметра". От юни 2009 г., когато заработва, помощ са потърсили 275 човека, сред които 43 мъже. Центърът е единственият в страната, който работи с мултидисциплинарен екип - общински служител, полицейски инспектор, юрист, психолог и социален работник на едно място. Досега там са проведени 493 консултации, от които 111 с психолог, 56 със социален работник, 243 с юрист, 37 с полицейски инспектор и 57 консултации с общински служител. Към Районен съд Бургас са подадени 75 молби за защита по Закона за защита от домашно насилие. От тях 71 са със Заповед за защита.


Глобата за насилие е до 1 000 лева
Закон за защита срещу домашно насилие урежда правата на лицата , пострадали от домашно насилие. Мерките за защита на жертвите се се прилагат в срок от един месец до една година. Включват отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище, забрана да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице, задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми; насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване. Във всички случаи съдът с решението по чл. 15, ал. 1 налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.

Валя Станкова, гл. експерт, община Бургас:
"Зачестява насилието на деца над възрастните им родители!"

- Г-жо Станкова, защо в много от случаите клиентът не подава молба за защита от домашно насилие?
- Най- честата причина е срам. Това е много по- силно изразено при мъжете, които търпят насилие от страна на жените си. В други случаи като случая на прободения с вилица мъж, клиентът е подал заявление в полицията за постоянните заплахи за живота и здравето му, както и молба за защита по ЗЗДН. До този момент не се е решава да сигнализира Районна прокуратура Бургас за съдействие и освидетелстване на своя син.
- Феномен ли е насилието над мъжа за нашите балкански ширини?
- Все по- често се среща, за съжаление. Но ако говорим за ново явление, това е насилието, упражнявано от пораснали деца върху възрастните им родители.
- Достатъчна ли е работата на подобни центрове като вашия?
- Освен консултиране на жертви на насилие, в нашия център работим по програми за превенция на насилието както и със студенти, обучаваме лица от 12-18 г., полицейски служители, учители. Правим проучвания, информационни кампании, хепанинги, организираме и програми за извършители. Центърът в Бургас е единствен по рода си пример за единомислие и сътрудничество между институциите.

(от вестник "168 часа")

Момче живее с половин глава заради лекарска грешка

Българското законодателство не компенсира жертви на насилие, в случаи че извършителят е неизвестен

Череп с кости

Той не е изживял и четвърт век. Казва се Едуард Тодоров и вече четири години живее с половин глава. Жива плът и мозък пулсират под кожата. Носи черна шапка, на която има череп и скръстени кости. Страшна метафора за един провален живот. До него неотлъчно е баща му - Владимир Тодоров. Камуфлажният костюм, който носи, е поредната метафора за тежката битка с още по- тежките български институции. Страшното се случва на 1 март 2006 година. Едуард Тодоров тогава е на 21 години и работи като монтажник в ТЕЦ Дружба. В 21 часа чака автобус 313 на спирката на площад Авиационен или стария разклон за летището. Наоколо има игрална зала, чейндж бюро и аптека. Последният спомен на Едуард е за разправия между мъже, следва затичване, удар по главата и... 4 години ходене по мъките на безупречно уредените ни по европейски правна и здравна системи.
4 години ходене по мъките
Едуард е намерен в безсъзнание на входа на тунела на Мосю Бриколаж от случайни граждани. В 23.30 часа военен полицай се обажда на бащата Владимир Тодоров и пита дали синът му взима наркотици, без да съобщи за трагедията. Полицаят е от разследващата група на инспектор Мариета Иванова, стая 113 на 7 РПУ- София. Следствието установява, че от момчето са откраднати 170 лева. По-късно бащата ще направи собствено разследване и ще установи, че полицията дори не е проверила записите от камерите на игралната зала и чейнджбюрото. Същата нощ Едуард е опериран, като при сложната процедура е отстранена голяма част от черепа му. Костното парче/ ламбо/ е трябвало да бъде върнато на пациента, надлежно съхранено в стерилна среда. Това не се случва. След свършване на парите по клиничните пътеки, Едуард е изписан в кома с 20% шанс за живот. На шията има незашита рана от тръбата, осигурявала дишането му, в носа е със сонда, а катетърът за уриниране не е сменян 36 дни- от постъпване на момчето за лечение. Освен това Едуард е с декубитусни рани от залежаване и контрактури- вдървяване на глезените вследствие липса на рехабилитация. Бащата не получава лекарски инструкции как да се грижи за болния в домашни условия. "Бързаха да се отърват от нас, за да не носят отговорност при смърт", споделя бащата.
Чудото се случва
на 6 април в 11 часа на обед. Едуард отваря очи, за да започне новия си живот. Живот с половин глава и никакви надежди. Момчето е със загубени двигателни възможности, парализирана дясна ръка, идва и психиатричната диагноза от болница "Свети Наум" на четвърти километър: параноидна шизофрения. Днес Едуард ходи, но е с гнойни рани по главата, трудно се концентрира и помни, говори трудно, не може да пише. На 1 март е заведено дело срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.128, ал.2, вр.ал.1 от НК. Прокурорът по делото Яни Костов, след като се запознава с материалите по делото, намира, че са налице условия за прекратяване на наказателното производство. Свидетели очевидци няма. Наказателното производство по случая "Едуард Тодоров" е прекратено на основание чл.243, ал.1 т.1 от НПК, което гласи:" Прокурорът прекратява наказателното производство, когато намери, че не е доказано участие на обвиняемия в престъплението." Прокурорското решение става причина на Едуард Тодоров да бъде отказано финансово обезщетение по Закона за подпомагане
и финансова компенсация на пострадали от престъпления. От цялата Европейска общност единствено в българския препис на този закон е посочено задължителното условие да има извършител. Има извършител, има престъпление, има и обезщетение. Няма извършител, няма престъпление, няма обезщетение. Въпреки че е здравноосигурен, Едуард Тодоров има право на...череп от пластмаса. След консултация във ВМА, става ясно, че черепът на момчето може да бъде доизграден безплатно от пластмаса. Тя ще трябва да се сменя на 2-3 години, защото на такъв период бива отхвърлена от организма. Междувременно отстраненото костно парче череп/ламбо/ е върнато на пациента с привнесени стрептококови бактерии. След операцията по доизграждане на черепната кост, тя се стопява вследствие на небрежното съхранение и заразяване. Пациентът заболява от остеомиелит. Лекуващият доктор Иванов от ВМА заминава в Кувейт.Цялостно лечение в болница "Токуда" би струвало на Тодорови над 11 000 лева. Специалистите там препоръчват изграждането на черепа чрез титанова пластина или титанова мрежа с костен цимент. Средният месечен доход на семейство Тодорови е около 650 лева. Понастоящем фамилията се състои от четирима мъже. Живеят в собствено жилище в Младост 1, в блока на самоубийците. Поредната метафора. Майката е с руски произход, отдавна изоставила своите български мъже. На 7 март 2007 година бащата Владимир Тодоров е назначен за личен асистент на Едуард от Осма служба за Социално подпомагане- Младост. Уволнен е на 1 юни 2008 с мотив изтичане на трудовия договор. Трудовият договор по документи всъщност изтича на 31 декември 2008 година, седем месеца по- късно. Договорът с Дирекция "Социално подпомагане"- Младост, е прекратен на основание Чл. 325, т. 4 от КТ. Този член гласи:"Трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие със завършване на определената работа". Работата е свършена? Вероятно Едуард е оздравял по чудо своевременно.Първи победиСлед обжалване пред Софийския районен съд от 4 август 2008 година, наказателното производство е възобновено. Последното постановление на СРП
от 17 юни удостоверява, че има престъпление срещу личността на Едуард Тодоров. На последното си заседание от 12 ноември Националния съвет за подпомагане и компенсиране на пострадали от престъпления се произнася в полза на Едуард. Той ще бъде компенсиран с 60% от размера на обезщетението при подобен род престъпления- 5 000 лева. Бащата Владимир Тодоров храни надежди Министерство на труда и социалната политика да възстанови статуса му на личен асистент на Едуард.Човекът с камуфлажния костюм става и подкрепя момчето с шапката с череп. Тръгват към поредната битка със закона и институциите в името на живота. Телефонът, на който Едуард Тодоров и баща му няма да откажат помощ, е 0895/ 820188.

Интервю
Доц. Александър Петков:
Доцент Александър Петков е началник на Катедра Неврохирургия на ВМА. Контролира работата на работещите в клиниката 11 неврохирурзи, началници на отделения и лекари ординатори.
- Доцент Петков, запознат ли сте със случая на Едуард Тодоров- момчето с половин глава?- Не, не си спомням.
- Семейството обвинява опериращия лекар д-р Иванов в грешка?
- Това е все едно да обвиниш Министерство на здравеопазването, че си се разболял от свински грип.
- Не допускате ли подобна грешка?
- Каква грешка? Защо не попитате лекуващия лекар?
- Д-р Иванов е в Кувейт. Костното парче не е било добре съхранено и черепът се е стопил.- При имплантиране на костното парче може да се получи отхвърляне от организма.
- На хората са препоръчали черепът да бъде доизграден от пластмаса?
- Черепът трябва да се изгради с титанова пластина.

(от вестник "168 часа")