сряда, 19 януари 2011 г.

БУРГАЗЛИИ - МЪЖЕ В РИСК

Зачестяват случаите на домашно насилие над мъже в Бургас

от ТАНЯ ИВАНОВА
"Жена ми ме удари ме с юмрук в лицето и разкървави носа ми. Седмица ходих с насинено око, не смеех да се покажа пред комшиите. Станах за срам, какъв мъж съм?!- разказва със сълзи на очи 54- годишният Георги от Бургас.- Положението става все по- нетърпимо. Живеем с двете ми дъщери, съпругата ми и тъща ми. Бабата е неподвижна, на легло, а жена ми и момичетата не сядат на маса без бутилка... Последният път жена ми избухна, защото отказах да направя интимен тоалет на майка й. Мъж съм, неудобно ми е, три жени са вкъщи, и трите нямат работа. Могат поне да се грижат за бабата. Разбесня се, нарече ме
"Мухльо!"
напсува ме пред дъщерите ми. Всичко под влияние на алкохола..."След 28- годишен брак Георги и Мария се развеждат, но продължават да живеят заедно в новозакупено след развода им жилище. При тях живеят и двете им дъщери- на 21 и 24 години. Едната е неомъжена и с дете на 3 години."Всичко правя заради внука- той е едничката ми радост. Като ми каже "Дядо" и сърцето ми се обръща, забравям лошото... От години търпя психически и физически тормоз от жена ми. Затова се и разведохме. Това е единственото ни жилище. Мога да си позволя да ида на квартира, но какво ще правят те без мен? Аз плащам сметките, пазарувам. На една моя пенсия сме, но се оправям. Само да не ме биеха и да не живеех в непрекъснат страх..."- продължава да трепери чичо Георги.

При последната кавга с жена му, тя разбирва бутилка от бира в тила на мъжа. Руква кръв и главата на бай Георги е шита в Бърза помощ. Съседи викат полиция, а всички в кооперацията знаят за делириумните ексцесии на Мария. Полицейските инспектори насочват жертвата към консулт в Център за превенция от насилието в Бургас, където той подава молба за защита от домашно насилие.
"Друг път ме е
замеряла с пепелници
Хвърля всякакви тежки предмети, като се напие. Дъщерите ми са на нейна страна, заедно делят чашката. Единствено добра дума чувам от тъща си. Обслужвам възрастната жена, подмивам я, варя й супа. Не знам какво бъдеще и възпитание ще дадат тези алкохолички на детето... За него ми е жал, не за мен, аз съм си изпял песента..."- вайка се Георги."Като стана на 40 години жена ми тотално се промени. Постоянно ме тормози за пари, като се прибера в къщи това е единствената ни тема за разговор. - споделя 43- годишният Румен от Бургас.- Вечно не й достигат пари, обижда ме, хока ме. Нарича ме "прост работник", за нея съм необразован, тъп. Аз плащам всички сметки, погасявам и банков кредит. Всички пари, кото тя изкарва, са за нея. Дори не я питам какво прави с тях... Искам само този психически тормоз да спре!"
Румен работи в строителна фирма по 10 часа на ден и не разполага с достатъчно време за децата- на 15 и 17 години. Мъжът преживява особено тежко незаинтересоваността на жена си за бъдещето на сина и дъщеря им."Когато дъщеря ми кандидатства за езикова гимназия, съпругата ми с нищо не й помогна. Другите майки ходят с децата, подават документите. Жена ми се държи, сякаш децата й пречат на личния й живот. Мисля, че освен че не може да ме понася, си е хванала и любовник. Случайно видях жена ми в града с друг мъж, изглеждаха много близки. Почувствах се смачкан и използван"- отчайва се Румен. Мъжът споделя, че се чувства непълноценен, потиснат, с потъпкано
мъжко достойнство
За Центъра за превенция на насилието научава от медиите и търси консултация със специалист. Чувството за срам му пречи да подаде молба за защита по ЗЗДН, въпреки че е консултиран за правата си, а чувството за малоценност- да се справи сам със ситуацията. Самият той не разбира причините за промяна в поведението на жена си, агресията и нетърпимостта й. Винаги се е опитвал да задоволява потребносттите на семейството си и никога не е бил груб със съпругата си. Напоследък Румен е депресиран.
"Отгледах сина си сам. Не ме питайте как... Жена ми ни изостави преди 14 години, замина да работи в чужбина и така и не се върна. Нощем карам такси, за да изкарвам прехраната ни- разказва 55- годишният Огнян от Бургас.- Синът ми стана на 24 години, раздразнителен е, нито учи, нито работи. Караме се често, а последният път забоде вилица в крака ми. Немотията ни побърка всички, нищо добро не ни чака. Блъсках се 14 години сам, а останах и без надежда за спокойни старини..."
"Направихме консултация на момчето и се установи, че се касае за тежко психично заболяване. В другите случаи става въпрос за проблеми от битово естество, които водят до конфликти- употребата на алкохол, липса на финансови средства за пълноценен живот, ревност, липса на доверие"- коментира Диана Видева, психолог от
Центъра за превенция на насилието
в Бургас."Насилието над мъже ескалира!"- каза в заключение тя. Разменените социални роли и все по- агресивната еманципираност на жените не вещае нищо добро за доскоро "силния пол". Освен че си извоюва име на върла пушачка и посягаща често към алкохола жена, българката изземва и функциите на "силния юмрук" в семейството. Дали пък тя не си връща за годините доминация на чисто балканския мачизъм и семейно насилие от страна на мъжа?...

Заедно срещу насилието!

"Център за превенция на насилието и престъпността" е създаден от Община Бургас, МВР Бургас и неправителствената организация "Деметра". От юни 2009 г., когато заработва, помощ са потърсили 275 човека, сред които 43 мъже. Центърът е единственият в страната, който работи с мултидисциплинарен екип - общински служител, полицейски инспектор, юрист, психолог и социален работник на едно място. Досега там са проведени 493 консултации, от които 111 с психолог, 56 със социален работник, 243 с юрист, 37 с полицейски инспектор и 57 консултации с общински служител. Към Районен съд Бургас са подадени 75 молби за защита по Закона за защита от домашно насилие. От тях 71 са със Заповед за защита.


Глобата за насилие е до 1 000 лева
Закон за защита срещу домашно насилие урежда правата на лицата , пострадали от домашно насилие. Мерките за защита на жертвите се се прилагат в срок от един месец до една година. Включват отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище, забрана да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице, задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми; насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване. Във всички случаи съдът с решението по чл. 15, ал. 1 налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.

Валя Станкова, гл. експерт, община Бургас:
"Зачестява насилието на деца над възрастните им родители!"


- Г-жо Станкова, защо в много от случаите клиентът не подава молба за защита от домашно насилие?
- Най- честата причина е срам. Това е много по- силно изразено при мъжете, които търпят насилие от страна на жените си. В други случаи като случая на прободения с вилица мъж, клиентът е подал заявление в полицията за постоянните заплахи за живота и здравето му, както и молба за защита по ЗЗДН. До този момент не се е решава да сигнализира Районна прокуратура Бургас за съдействие и освидетелстване на своя син.
- Феномен ли е насилието над мъжа за нашите балкански ширини?
- Все по- често се среща, за съжаление. Но ако говорим за ново явление, това е насилието, упражнявано от пораснали деца върху възрастните им родители.
- Достатъчна ли е работата на подобни центрове като вашия?
- Освен консултиране на жертви на насилие, в нашия център работим по програми за превенция на насилието както и със студенти, обучаваме лица от 12-18 г., полицейски служители, учители. Правим проучвания, информационни кампании, хепанинги, организираме и програми за извършители. Центърът в Бургас е единствен по рода си пример за единомислие и сътрудничество между институциите.

(от вестник "168 часа")

Момче живее с половин глава заради лекарска грешка


Българското законодателство не компенсира жертви на насилие, в случаи че извършителят е неизвестен

Череп с кости

Той не е изживял и четвърт век. Казва се Едуард Тодоров и вече четири години живее с половин глава. Жива плът и мозък пулсират под кожата. Носи черна шапка, на която има череп и скръстени кости. Страшна метафора за един провален живот. До него неотлъчно е баща му - Владимир Тодоров. Камуфлажният костюм, който носи, е поредната метафора за тежката битка с още по- тежките български институции. Страшното се случва на 1 март 2006 година. Едуард Тодоров тогава е на 21 години и работи като монтажник в ТЕЦ Дружба. В 21 часа чака автобус 313 на спирката на площад Авиационен или стария разклон за летището. Наоколо има игрална зала, чейндж бюро и аптека. Последният спомен на Едуард е за разправия между мъже, следва затичване, удар по главата и... 4 години ходене по мъките на безупречно уредените ни по европейски правна и здравна системи.
4 години ходене по мъките
Едуард е намерен в безсъзнание на входа на тунела на Мосю Бриколаж от случайни граждани. В 23.30 часа военен полицай се обажда на бащата Владимир Тодоров и пита дали синът му взима наркотици, без да съобщи за трагедията. Полицаят е от разследващата група на инспектор Мариета Иванова, стая 113 на 7 РПУ- София. Следствието установява, че от момчето са откраднати 170 лева. По-късно бащата ще направи собствено разследване и ще установи, че полицията дори не е проверила записите от камерите на игралната зала и чейнджбюрото. Същата нощ Едуард е опериран, като при сложната процедура е отстранена голяма част от черепа му. Костното парче/ ламбо/ е трябвало да бъде върнато на пациента, надлежно съхранено в стерилна среда. Това не се случва. След свършване на парите по клиничните пътеки, Едуард е изписан в кома с 20% шанс за живот. На шията има незашита рана от тръбата, осигурявала дишането му, в носа е със сонда, а катетърът за уриниране не е сменян 36 дни- от постъпване на момчето за лечение. Освен това Едуард е с декубитусни рани от залежаване и контрактури- вдървяване на глезените вследствие липса на рехабилитация. Бащата не получава лекарски инструкции как да се грижи за болния в домашни условия. "Бързаха да се отърват от нас, за да не носят отговорност при смърт", споделя бащата.
Чудото се случва
на 6 април в 11 часа на обед. Едуард отваря очи, за да започне новия си живот. Живот с половин глава и никакви надежди. Момчето е със загубени двигателни възможности, парализирана дясна ръка, идва и психиатричната диагноза от болница "Свети Наум" на четвърти километър: параноидна шизофрения. Днес Едуард ходи, но е с гнойни рани по главата, трудно се концентрира и помни, говори трудно, не може да пише. На 1 март е заведено дело срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.128, ал.2, вр.ал.1 от НК. Прокурорът по делото Яни Костов, след като се запознава с материалите по делото, намира, че са налице условия за прекратяване на наказателното производство. Свидетели очевидци няма. Наказателното производство по случая "Едуард Тодоров" е прекратено на основание чл.243, ал.1 т.1 от НПК, което гласи:" Прокурорът прекратява наказателното производство, когато намери, че не е доказано участие на обвиняемия в престъплението." Прокурорското решение става причина на Едуард Тодоров да бъде отказано финансово обезщетение по Закона за подпомагане
и финансова компенсация на пострадали от престъпления. От цялата Европейска общност единствено в българския препис на този закон е посочено задължителното условие да има извършител. Има извършител, има престъпление, има и обезщетение. Няма извършител, няма престъпление, няма обезщетение. Въпреки че е здравноосигурен, Едуард Тодоров има право на...череп от пластмаса. След консултация във ВМА, става ясно, че черепът на момчето може да бъде доизграден безплатно от пластмаса. Тя ще трябва да се сменя на 2-3 години, защото на такъв период бива отхвърлена от организма. Междувременно отстраненото костно парче череп/ламбо/ е върнато на пациента с привнесени стрептококови бактерии. След операцията по доизграждане на черепната кост, тя се стопява вследствие на небрежното съхранение и заразяване. Пациентът заболява от остеомиелит. Лекуващият доктор Иванов от ВМА заминава в Кувейт.Цялостно лечение в болница "Токуда" би струвало на Тодорови над 11 000 лева. Специалистите там препоръчват изграждането на черепа чрез титанова пластина или титанова мрежа с костен цимент. Средният месечен доход на семейство Тодорови е около 650 лева. Понастоящем фамилията се състои от четирима мъже. Живеят в собствено жилище в Младост 1, в блока на самоубийците. Поредната метафора. Майката е с руски произход, отдавна изоставила своите български мъже. На 7 март 2007 година бащата Владимир Тодоров е назначен за личен асистент на Едуард от Осма служба за Социално подпомагане- Младост. Уволнен е на 1 юни 2008 с мотив изтичане на трудовия договор. Трудовият договор по документи всъщност изтича на 31 декември 2008 година, седем месеца по- късно. Договорът с Дирекция "Социално подпомагане"- Младост, е прекратен на основание Чл. 325, т. 4 от КТ. Този член гласи:"Трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие със завършване на определената работа". Работата е свършена? Вероятно Едуард е оздравял по чудо своевременно.Първи победиСлед обжалване пред Софийския районен съд от 4 август 2008 година, наказателното производство е възобновено. Последното постановление на СРП
от 17 юни удостоверява, че има престъпление срещу личността на Едуард Тодоров. На последното си заседание от 12 ноември Националния съвет за подпомагане и компенсиране на пострадали от престъпления се произнася в полза на Едуард. Той ще бъде компенсиран с 60% от размера на обезщетението при подобен род престъпления- 5 000 лева. Бащата Владимир Тодоров храни надежди Министерство на труда и социалната политика да възстанови статуса му на личен асистент на Едуард.Човекът с камуфлажния костюм става и подкрепя момчето с шапката с череп. Тръгват към поредната битка със закона и институциите в името на живота. Телефонът, на който Едуард Тодоров и баща му няма да откажат помощ, е 0895/ 820188.

Интервю
Доц. Александър Петков:
Доцент Александър Петков е началник на Катедра Неврохирургия на ВМА. Контролира работата на работещите в клиниката 11 неврохирурзи, началници на отделения и лекари ординатори.
- Доцент Петков, запознат ли сте със случая на Едуард Тодоров- момчето с половин глава?- Не, не си спомням.

- Семейството обвинява опериращия лекар д-р Иванов в грешка?
- Това е все едно да обвиниш Министерство на здравеопазването, че си се разболял от свински грип.
- Не допускате ли подобна грешка?
- Каква грешка? Защо не попитате лекуващия лекар?
- Д-р Иванов е в Кувейт. Костното парче не е било добре съхранено и черепът се е стопил.- При имплантиране на костното парче може да се получи отхвърляне от организма.
- На хората са препоръчали черепът да бъде доизграден от пластмаса?
- Черепът трябва да се изгради с титанова пластина.

(от вестник "168 часа")

Медиците: "Няма страшно, майче, просто детето ти няма да вижда!"


В България няма дори регистър на ослепелите в кувьози бебета


от ТАНЯ ИВАНОВА
"Дъщеря ми се роди вмирисана в шестия месец. Държаха ме за задържане в Медицинска академия, а детето гниеше в мен. Извадиха я, чак когато припаднах. Сега преподават случая на студенти- разказва със сълзи на очи Димитринка Дамянова, майка на 17- годишната Виктория, която ослепява вследствие на ретинопатия на недоносеното. У нас всяко трето недоносено бебе получава увреждане на очите в кувьоза, в който расте, сочи тъжната статистика. Болниците в България все още използват кувьози по на 20 и повече години или втора употреба. В тях количеството на кислорода се дозира неправилно и е рисков фактор за очите на новородените."Февруари се роди, а май я изписаха. Два месеца бе в кувьоз. Не знаех, че кислородът в апарата ослепява, а лекарите не ни казаха, че бебето е
сляпо до самото изписване
Опитахме да я лекуваме с криотерапия, но бе късно- сподели специално за вестник "168 часа" мъките от преживяното майката.- Какво ли не съм преживяла... Опитахме се да запишем Вики в детска градина в Люлин, но една учителка се държеше ужасно с детето заради недъга му. Търнева се казваше. Дъщеря ми като я чуеше, се напикаваше. Напуснах работа и до ден днешен я гледам."Виктория е със 100% слепота и се страхува дори да изкачи стълби сама. Учи в софийското училище за слепи "Луи Брайл" и пее народни песни. Когато е на 4 години, баща й донася малко пиано, Виктория сяда и засвирва коледната мелодия на Джингъл белс. Днес тя печели конкурси за народни песни, но нейното бъдеще е мрачно като света, в който живее."Детето ми прекара два месеца и половина в кувьоз.

Д-р Алексова от Майчин дом ми каза: "Няма страшно, майче, просто детето няма да вижда!"- разказва майката на недоносения и ослепял Илиян Боряна Цветашка.- Няма как да ви опиша как се почувствах! 36 дни треперих дали синът ми ще оживее, а това бе капакът на всичко!"


Илиян, който сега е на 6 години, се ражда в шестия месец на бременността на Боряна. Тежи едва 0,920 кг и е с дължина 36 см. Детето престоява в неонатологията в ковьоз 36 дни на кислород."Кувьозите в отделението бяха от комунизма. Илиян имаше отлепване на ретината и според мен е от апарата- разказва преживялата шока на живота си Боряна.- Попитахме лекарката можем ли да направим нещо за нашето дете, а тя каза, че каквито и операции да правим, най-много да вкараме светлина в очите, нищо друго. Разбрахме, че не трябва да чакаме помощ от българските лекари!"Липсата на информация и закъснялото с една година лечение струват част от зрението на Илиян. Родителите търсят помощ в Рим в
болница "Джемели"
при Dr. Lepore. Днес Илиян е на 6 години и е с лещи от 15 диоптъра. Детето е щастливо в семейния дом в Люлин 2, пригоден за оскъдното му зрение. За него се грижат много хора- баба Цецка, сестрата и зетят на майката. Преди 3 години Боряна се връща на работа, а бащата Цветомир работи като полицай."12 пъти пътувахме до клиниката на доктор Лепоре в Рим. Там ретините на детето бяха почистени и залепени, а сега предстои да изпробваме нови лещи, които се тестват в САЩ. В клиниката коригират зрението без лазер, а Илиян е смъкнал от 22 на 15 диоптъра"- обнадеждена е борбената майка.Според италианският лекуващ лекар до този момент Илиян е на ниво четене и писане, а му предстоят още операции. Надеждата на родителите на Илиян е добрите педагози от софийското училище за слепи "Луи Брайл" да си свършат работата и да го "научат" да вижда."Не знам колко пари взимат в училище "Луи Брайл", но гледат и учат тези деца така, сякаш са техни- вълнува се Боряна.- Нямам други деца и нямам намерение да раждам пак. Не мога да си представя отново целия шок и ужас около Илиян. Прекалено съм заета с него и няма да съм пълноценен родител на второ дете"- завършва тъжния си разказ майката.




Д-р Васил Маринов- Университетска Очна клиника УМБАЛ "Св. Георги" Пловдив


- Д-р Маринов, как биват увредени очите на бебетата, ползващи кувьози?


- При преждевременно роденото дете недоразвити са всички органи и системи (дихателна система, мозък, сърдечно-съдова система, черен дроб, бъбреци). Окото страда като част от общо незрелия организъм. Кислородът, който се подава в кувьозите, е една от причините за увреждане на ретината на окото- заболяване, наречено ретинопатия на недоносеното! То е многофакторно заболяване и не се предизвиква само от кислорода.
- Увреждането лечимо ли е или е за цял живот?


- Оставена без наблюдение и лечение, ретонопатията на недоносеното води до трайна и необратима детска слепота. Заболяването преминава през 5 стадия, първите 3 от които са обратими. Последните два стадия се характеризират с отлепване на ретината и трайна слепота. Важно е да се направи преглед не по-рано от 4 седмици след раждането на детето, когато се констатират първите появи на заболяването.
- Какво трябва да се промени в здравеопазването, за да бъдат спасени очите на недоносените бебета?


- За да опазим зрението на децата трябва преждевременните раждания да бъдат ограничени до минимум, да се подобри състоянието на техниката, да се осигури дългосрочно проследяване на децата в риск, както и да информираме родителите за всички възможни последствия.




Ослепелите не се броят
В България няма национален регистър на децата с ретинопатия на недоносеното, нито със слепота, причинена от нея, съобщиха от Министерство на здравеопазването. При изследване на причините за слепота в училища за слабозрящи у нас РН липсва като причина за слепота до 1979, нараства до 5.8% за периода 1984-1985 и достига до 32.8% за периода 1995-1999г. В проучване върху 852 новородени недоносени деца за период от 12 години се съобщава за 22.9% честота на РН.


Втора употреба

Повечето кувьози в страната са на "възраст" 15 и отгоре години. В МБАЛ- Стара Загора разполагат с 24 кувъоза, някои от които са втора употреба, внос от Франция, а други са в експлоатация от 15- 20 години. "Подмяната на апаратите, струващи по 50 хиляди лева, става бавно по финансови причини. Друг проблем е, че се отглеждат бебета от по 600-700 гр, които са с много недоразвити органи"- споделиха от АГ- отделението. В региона на Стара Загора от 2006 до 2009 г. са диагностирани 31 недоносени деца с ретинопатия на недоносеното, на 23 деца е проведена терапия и при едно от тях е констатирана пълна загуба на зрението в едното око.



Спасяват и увреждат
Необходимостта от поставяне в кувьоз на недоносено бебе е животоспасяваща. Там децата се реанимират в кислородна среда, чиято неправилна концентрация може да увреди бебето. Кувьозите се делят на "обикновени" и "за интензивни грижи". Те създават на недоносчето среда, максимално близка до вътреутробната. "Интензивните" кувьози имат повече отвори от всичките си страни и позволяват повече манипулации с детето. И двата вида дават възможност за регулиране на кислородната концентрация, температурата и влажността на въздуха в тях.


МЗ: Болниците сами ги купуват!
Болниците са самостоятелни търговски дружества и като такива сами закупуват кувьози, грижат се за поддръжката и излизането им от експлоатация. В България има не по- малко от 616 кувъоза, разпределени в 28-те регионални центрове по здравеопазване. В новите кувьози кислородът се дозира по-точно и е съобразено с изследването на газовия анализ на пациента, който се проследява с помощта на пулсометър. Децата с увреждания се преглеждат от Детска експертна лекарска консултативна комисия / ДЕЛКК/ и в зависимост от степента на увреждане /в случая загуба на зрението/ се дава процент инвалидност и съответно социално подпомагане.


Родителите да знаят за ретинопатията
Точна диагноза на ретинопатия на недоносеното се поставя чрез ретинални камери "Редкам" в Детската очна клиника в УМБАЛ- Александровска и Очната болница в гр.Варна. Лечението се осъществява с лазертерапия и криотерапия. Прилага се и оперативно лечение в чужбина.

(от вестник "168 часа")