сряда, 19 януари 2011 г.

Медиците: "Няма страшно, майче, просто детето ти няма да вижда!"


В България няма дори регистър на ослепелите в кувьози бебета


от ТАНЯ ИВАНОВА
"Дъщеря ми се роди вмирисана в шестия месец. Държаха ме за задържане в Медицинска академия, а детето гниеше в мен. Извадиха я, чак когато припаднах. Сега преподават случая на студенти- разказва със сълзи на очи Димитринка Дамянова, майка на 17- годишната Виктория, която ослепява вследствие на ретинопатия на недоносеното. У нас всяко трето недоносено бебе получава увреждане на очите в кувьоза, в който расте, сочи тъжната статистика. Болниците в България все още използват кувьози по на 20 и повече години или втора употреба. В тях количеството на кислорода се дозира неправилно и е рисков фактор за очите на новородените."Февруари се роди, а май я изписаха. Два месеца бе в кувьоз. Не знаех, че кислородът в апарата ослепява, а лекарите не ни казаха, че бебето е
сляпо до самото изписване
Опитахме да я лекуваме с криотерапия, но бе късно- сподели специално за вестник "168 часа" мъките от преживяното майката.- Какво ли не съм преживяла... Опитахме се да запишем Вики в детска градина в Люлин, но една учителка се държеше ужасно с детето заради недъга му. Търнева се казваше. Дъщеря ми като я чуеше, се напикаваше. Напуснах работа и до ден днешен я гледам."Виктория е със 100% слепота и се страхува дори да изкачи стълби сама. Учи в софийското училище за слепи "Луи Брайл" и пее народни песни. Когато е на 4 години, баща й донася малко пиано, Виктория сяда и засвирва коледната мелодия на Джингъл белс. Днес тя печели конкурси за народни песни, но нейното бъдеще е мрачно като света, в който живее."Детето ми прекара два месеца и половина в кувьоз.

Д-р Алексова от Майчин дом ми каза: "Няма страшно, майче, просто детето няма да вижда!"- разказва майката на недоносения и ослепял Илиян Боряна Цветашка.- Няма как да ви опиша как се почувствах! 36 дни треперих дали синът ми ще оживее, а това бе капакът на всичко!"


Илиян, който сега е на 6 години, се ражда в шестия месец на бременността на Боряна. Тежи едва 0,920 кг и е с дължина 36 см. Детето престоява в неонатологията в ковьоз 36 дни на кислород."Кувьозите в отделението бяха от комунизма. Илиян имаше отлепване на ретината и според мен е от апарата- разказва преживялата шока на живота си Боряна.- Попитахме лекарката можем ли да направим нещо за нашето дете, а тя каза, че каквито и операции да правим, най-много да вкараме светлина в очите, нищо друго. Разбрахме, че не трябва да чакаме помощ от българските лекари!"Липсата на информация и закъснялото с една година лечение струват част от зрението на Илиян. Родителите търсят помощ в Рим в
болница "Джемели"
при Dr. Lepore. Днес Илиян е на 6 години и е с лещи от 15 диоптъра. Детето е щастливо в семейния дом в Люлин 2, пригоден за оскъдното му зрение. За него се грижат много хора- баба Цецка, сестрата и зетят на майката. Преди 3 години Боряна се връща на работа, а бащата Цветомир работи като полицай."12 пъти пътувахме до клиниката на доктор Лепоре в Рим. Там ретините на детето бяха почистени и залепени, а сега предстои да изпробваме нови лещи, които се тестват в САЩ. В клиниката коригират зрението без лазер, а Илиян е смъкнал от 22 на 15 диоптъра"- обнадеждена е борбената майка.Според италианският лекуващ лекар до този момент Илиян е на ниво четене и писане, а му предстоят още операции. Надеждата на родителите на Илиян е добрите педагози от софийското училище за слепи "Луи Брайл" да си свършат работата и да го "научат" да вижда."Не знам колко пари взимат в училище "Луи Брайл", но гледат и учат тези деца така, сякаш са техни- вълнува се Боряна.- Нямам други деца и нямам намерение да раждам пак. Не мога да си представя отново целия шок и ужас около Илиян. Прекалено съм заета с него и няма да съм пълноценен родител на второ дете"- завършва тъжния си разказ майката.




Д-р Васил Маринов- Университетска Очна клиника УМБАЛ "Св. Георги" Пловдив


- Д-р Маринов, как биват увредени очите на бебетата, ползващи кувьози?


- При преждевременно роденото дете недоразвити са всички органи и системи (дихателна система, мозък, сърдечно-съдова система, черен дроб, бъбреци). Окото страда като част от общо незрелия организъм. Кислородът, който се подава в кувьозите, е една от причините за увреждане на ретината на окото- заболяване, наречено ретинопатия на недоносеното! То е многофакторно заболяване и не се предизвиква само от кислорода.
- Увреждането лечимо ли е или е за цял живот?


- Оставена без наблюдение и лечение, ретонопатията на недоносеното води до трайна и необратима детска слепота. Заболяването преминава през 5 стадия, първите 3 от които са обратими. Последните два стадия се характеризират с отлепване на ретината и трайна слепота. Важно е да се направи преглед не по-рано от 4 седмици след раждането на детето, когато се констатират първите появи на заболяването.
- Какво трябва да се промени в здравеопазването, за да бъдат спасени очите на недоносените бебета?


- За да опазим зрението на децата трябва преждевременните раждания да бъдат ограничени до минимум, да се подобри състоянието на техниката, да се осигури дългосрочно проследяване на децата в риск, както и да информираме родителите за всички възможни последствия.




Ослепелите не се броят
В България няма национален регистър на децата с ретинопатия на недоносеното, нито със слепота, причинена от нея, съобщиха от Министерство на здравеопазването. При изследване на причините за слепота в училища за слабозрящи у нас РН липсва като причина за слепота до 1979, нараства до 5.8% за периода 1984-1985 и достига до 32.8% за периода 1995-1999г. В проучване върху 852 новородени недоносени деца за период от 12 години се съобщава за 22.9% честота на РН.


Втора употреба

Повечето кувьози в страната са на "възраст" 15 и отгоре години. В МБАЛ- Стара Загора разполагат с 24 кувъоза, някои от които са втора употреба, внос от Франция, а други са в експлоатация от 15- 20 години. "Подмяната на апаратите, струващи по 50 хиляди лева, става бавно по финансови причини. Друг проблем е, че се отглеждат бебета от по 600-700 гр, които са с много недоразвити органи"- споделиха от АГ- отделението. В региона на Стара Загора от 2006 до 2009 г. са диагностирани 31 недоносени деца с ретинопатия на недоносеното, на 23 деца е проведена терапия и при едно от тях е констатирана пълна загуба на зрението в едното око.



Спасяват и увреждат
Необходимостта от поставяне в кувьоз на недоносено бебе е животоспасяваща. Там децата се реанимират в кислородна среда, чиято неправилна концентрация може да увреди бебето. Кувьозите се делят на "обикновени" и "за интензивни грижи". Те създават на недоносчето среда, максимално близка до вътреутробната. "Интензивните" кувьози имат повече отвори от всичките си страни и позволяват повече манипулации с детето. И двата вида дават възможност за регулиране на кислородната концентрация, температурата и влажността на въздуха в тях.


МЗ: Болниците сами ги купуват!
Болниците са самостоятелни търговски дружества и като такива сами закупуват кувьози, грижат се за поддръжката и излизането им от експлоатация. В България има не по- малко от 616 кувъоза, разпределени в 28-те регионални центрове по здравеопазване. В новите кувьози кислородът се дозира по-точно и е съобразено с изследването на газовия анализ на пациента, който се проследява с помощта на пулсометър. Децата с увреждания се преглеждат от Детска експертна лекарска консултативна комисия / ДЕЛКК/ и в зависимост от степента на увреждане /в случая загуба на зрението/ се дава процент инвалидност и съответно социално подпомагане.


Родителите да знаят за ретинопатията
Точна диагноза на ретинопатия на недоносеното се поставя чрез ретинални камери "Редкам" в Детската очна клиника в УМБАЛ- Александровска и Очната болница в гр.Варна. Лечението се осъществява с лазертерапия и криотерапия. Прилага се и оперативно лечение в чужбина.

(от вестник "168 часа")

понеделник, 25 октомври 2010 г.

ЧАСТНИ УРОЦИ ПО БЪЛГАРСКИ И ЛИТЕРАТУРА



ЧАСТНИ УРОЦИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА ОТ ПЕТИ ДО 12 КЛАС, ПОДГОТОВКА НА КАНДИДАТСТУДЕНТИ, КОНСУЛТАЦИИ ЗА МАТУРА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА. РАЗВИВАНЕ НА ТЕМИ И АРГУМЕНТАТИВНИ ТЕКСТОВЕ, РЕШАВАНЕ НА ТЕСТОВЕ.


ДИПЛОМИРАН МАГИСТЪР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА ОТ СУ ТАНЯ ИВАНОВА. ЗА КОНТАКТ - 0878 467 774.

четвъртък, 14 октомври 2010 г.

Дарение за 88 хиляди поругано и разграбено в Кюстендил

Дъщерята на художника Асен Василиев: "Трябва да ме убият, за да получат наследниците ми дарението обратно!"


"Дарението от моя баща - професор Асен Василиев на стойност 88 хиляди лева бе разграбено и вулгарно поругано в Кюстендил! Говорих с адвокати и предстои да бъде предизвикана прокурорска проверка по случая! Изпълних последната воля на баща ми и дарих всичките му картини на Община Кюстендил. През 1988 година направих лично дарението - 132 картини и над хиляда рисунки, скици и етюди. Днес картините, ако бяха запазени, щяха да са безценно културно наследство и да струват милиони!" - оплака се в ексклузивно интервю дъщерята на професор Асен Василиев Екатерина Василиева.
Професор Асен Василиев е известен в близкото минало изкуствовед и художник, талантлив портретист. Сред личностите, които четката му увековечава, е и колегата му Владимир Димитров - Майстора. Пише десетки статии за българското възрожденско изкуство и преподава в Художествената академия в София. Приживе професор Василиев дава душата си за родния Кюстендил и е инициатор за създаване на художествената галерия "Владимир Димитров-Майстора" в града. Картините, които дъщеря му Екатерина Василиева дарява на Община Кюстендил, са разпределени там и в шест училищни галерии. По думите на близките му, професор Василиев е искал картините да са близо до хората, да възпитават в усет към красивото младото поколение. За повече от 20 години Екатерина Василиева прави само един опит да провери състоянието на дарението. По думите й тогавашният министър Георги Костов обещава, че ще разпореди ревизия, но това не става."Миналата година поканиха мен и племеника ми за 50-годишнината на галерия "Владимир Димитров - Майстора" в Кюстендил. Разбрах, че дарението е в много лошо състояние- похабено, драскано, пробито. По картините са писани мръсни думи и неприлични жестове. Бях потресена и дълбоко разочарована! Написах писмо до министъра на културата Вежди Рашидов и той разпореди проверка" - разказва Екатерина Василиева.
Тъй като картините са собственост на Община Кюстендил, със заповед на кмета Петър Паунов е назначена комисия с председател Илона Захариева - директор на градската художествена галерия, която да провери състоянието на картините. С протокол, адресиран до министър Рашидов и подписан от кмета Паунов, комисията констатира, че липсват 41 картини и 650 рисунки. В окаяно състояние и плачещи за реставрация са 32 картини, 343 рисунки и 6 други картини са едва в задоволително състояние. Времето на прехода и криворазбраната свободия е минало като заличително торнадо през изкуството на родолюбивия художник."Исках да разваля дарението и да си прибера картините. Или поне тези, които са останали и не са били откраднати - продължава тъжния си разказ Екатерина. - Отидох в Национален дарителски фонд "13 века България", чрез който бе направено дарението и разговарях с изпълнителният директор Греди Асса. Каза ми, че по закон само ако ме убие този, на когото съм направила дарението, моите наследници могат да си го вземат обратно! Картините на баща ми са загубени! Друг въпрос е, че ако можех да си ги върна, не разполагам с пари за реставрацията им..."
По думите на близките на професор Асен Василиев, с част от изчезналите картини от дарението е търгувано и те са препродадени на колекционери. Кой си е "харесал" картините от училищата и читалищата на Кюстендил и е печелил от тях, не се знае. До сега никой не е потърсил отговорност на директорите на шестте училища в Кюстендил, в чиито галерии са били рисунките. Никой не е направил опис на културното имущество и не е следил за наличието и състоянието му през годините. Днес единствено Прокуратурата може да прецени кой е отговорен за липсата на половината дарение и окаяното състояние на останалите картини.
"Консултирах се с адвокат и ще предизвикам прокурорска проверка по случая - категорична е Василиева. - Намразиха ме в Кюстендил, защото искам нещо да остане от моя баща, който така милееше за своя град и неговата култура. Наскоро имаше честване на 110 години от рождението му и никой от близките на Асен Василиев не е бил поканен от Община Кюстендил. Докога виновните ще мълчат? И докога в България безнаказано ще се търгува с произведения на изкуството? Ще бъде ли потърсена отговорност от Община Кюстендил и кой ще бъде наказан за престъпното нехайство?" - пита дъщерята на професора.Наследниците на художника вече не се надяват да си получат обратно дарението. Екатерина Василиева споделя, че днес съжалява, че е изпълнила последната воля на баща си и е дарила картините на Община Кюстендил. Единственото, на което тя се надява, е картините, които са останали, да бъдат съхранени или в градската галерия, или в Регионалния исторически музей на Кюстендил. Както и общината да отдели средства за неотложната им реставрация. Това би станало с разпоредба на кмета на Община Кюстендил Петър Паунов, който отказа коментар по неудобната тема."Баща ми би се обърнал в гроба, ако можеше да види как трудът на живота му е поруган!" - завършва Екатерина Василиева.




Интервю
Дима Укалска, началник отдел Култура - Община Кюстендил

''НЕ МОЖЕМ ДА РЕСТАВРИРАМЕ ДАРЕНИЕТО!''

- Г-жо Укалска, липсват ли картини от дарението на професор Василиев и чия е отговорността за това?

- Да, има картини, които липсват. Не можем да докажем колко картини са дадени за съхранение на дадено училище, на читалищата - никъде не пише. Не се е водила отчетност. Само едно от шестте училища е съхранявало добре направеното дарение.
- А другите?

- Някои картини са опорочени в училищата, а други са изчезнали. В Дърводелския техникум например е имало картини на професор Асен Василиев, но при проверката тази година не бе открита нито една. Тези 20 години на преход са един ужасен луфт в културата и духовността. Ставали са ужасни неща...

- Кой е виновен за половината окрадено дарение и поругаването на другата половина?

- Мен ме касаят единствено картините, които се съхраняват в градската галерия. Мисля, че те са 6 или 7 и са в добро състояние.

- Наследниците на професора настояват картините да бъдат незабавно реставрирани!

- Ние не можем да реставрираме дарението. Това става със средства на Общината и решението е на кмета на града.

РОДОЛЮБЕЦЪТ

Професор Асен Василиев е роден 1900г. в Кюстендил. Завършва Националната художествена академия и учителства в София, Шумен и Берковица. Художник в Националния исторически музей и референт за музеите в КНИК /Комитет за наука, изкуство и култура/. През 1950 става става старши научен сътрудник в Института за изобразителни изкуства /днес Институт за изкуствознание при БАН/. Преподава в Националната художествена академия като професор по история на българското изкуство. Автор на 30 книги за историята на Възраждането и над 400 статии на тази тема.
(от вестник "168 часа")