За
образованието, практиката и реализацията
Таня Иванова: "Г-да политици, боледуват и умират вашите данъкоплатци!"
1. Г-жо Иванова, как от специалност
БГ филология, журналист и водещ на ТВ предаване стигнахте до работа в
пациентска организация?
- Да, рязко смених сферата - от журналистика - до здравен мениджмънт.
Работата включва всичко – от набиране на средства, срещи с
лекари, организиране на безплатни за пациентите кампании, ПР, редакторски
материали... Включително по време на кампания обяснявам на пациентите как се
правят специфични изследвания. Действително съм завършила Българска филология и
дори се дипломирах с авторска книга в Магистърска програма „Творческо писане”. Всъщност
намирам, че филологията и медицината са доста близки – и двете работят в полза
на хуманността или поне би трябвало да е така.
2. А журналистиката?
- „Журналист” звучеше гордо преди около десетина години.
Слугинажът, дребнотията и евтините сензацийки обезцениха тази професия. Вижте
какво се случва с един Кеворкян, г-н Вечния. Той днес говори за
„социалистически бандитизъм”, а още като дете гледах неговата „Всяка неделя”. В
онзи режим трудно някой би имал двучасово предаване, ако не е „удобен”. За това
говоря – журналистиката не бива да бъде удобна! Някакъв остров на силно и остро
перо останаха колегите от „168 часа”, но е все по-трудно. Животът в България предлага
евтини теми, евтини драми. Колко лекари бяха оплюти от колеги-журналисти,
оплюти, сринати, съсипани? Заради една грешка, от която става една статийка,
както модно се казва: „журналистическо разследване”. Днес е модно да си
„разследващ журналист” и да съсипваш хората! А часовете нощни дежурства,
плановите операции, понякога по 4-5 на ден? 0.50-те стотинки допълнително
възнаграждение на час за спешните медици? Твърдя, че в България има големи
лекари, които полагат извънземен труд в полза на обществото!
3. Къде е балансът между толкова различни
професии и как те се допълват?
- Балансът е вътре в самия човек, в стремежът да си полезен на някого.
Въпреки че смело и отговорно твърдя, че българинът няма здравна култура и е
доста неблагодарен. Случвало се е пациенти да ми вдигат скандали, че не мога да
ги запиша за Безплатен преглед (подчертавам: Безплатен!) в час, който е удобен
за тях. Така се отива в дугата крайност – едни усилия да не бъдат оценени, една
работа да се обезсмисля. За 10 месеца всеотайна работа не видях във Фейсбук
един пациент да напише: „Благодаря”. Единствената пациентка, която ми се обади,
за да благодари, че сме й помогнали, бе на 83 години. Явно жена с друга
менталност.
3. Да поговорим за
работата независимо от сферата и кое е определящото - вършенето по задължение,
защото трябва да се работи или всеотдайността, защото трябва да сме отговорни!?
- Там, където съм работила по задължение, бързо напускам, хаха.
Вярвам, че има какво да се подобри в здравната сфера. Вярвам, че това трябва да
го направим самите хора в лицето на пациентски организации. Проблемите са
много: в държавните болници се чака месеци за операции и литотрипсии (разбиване
на камъни в бъбреците). Защо няма единен стандарт за медицинска апаратура? Има
такъв в ресторантьорството и раздават звезди на кръчми и хотели. А в медицината
няма! Защото някому е угодно да внася
апаратура от Китай и Турция, която е доста нисък клас. За някого това е бизнес,
печели от здравето на всички нас. До момента, в който самият той легне под
скалпела. Не бива да забравяме, че човешката ни природа ни прави еднакво
узвими. Живеем в стрес, защото отношенията между хората се израждат, хранят ни
с ГМО, а единствено достъпното развлечение на пенсионерите е телевизията! След
20 години населението на България ще бъде още по-застаряло и болно, ако караме
както досега. И фармацевтичната индустрия ще има тотална хегемония на пазара!
4. Каква е целта на
сегашната ви професия, към какво се стремите и с какво се сблъсквате?
- Целта
е чрез кампаниите на Пациентската ни организация да направим годишно 500 човека по-здрави. Ако са 2 000
- още по-добре. Целта е да променим мисленето на пациентите в посока на
отговорност към собственото здраве! Наскоро една пациентка бе решила да съкрати
времето на едно изследване наполовина, неотчитайки, че неверният резултат не е
в нейна полза. Нямала време. Ако нямаме време за собственото си здраве, да сме
добри към ближния, да се зарадваме на чуждото щастие, ще живеем в този свят,
който е около нас в момента – на боклуци, евтини жълти вестници и дрогиращи се
деца. Мисля, че никой нормален човек не си го пожелава!
5. В заключение...
Към пациентите: Грижете се за здравето си, то е ваша отговорност и изисквайте - от лекарите и от здравната система!
Към лекарите: пожелание да работят в нормални
условия с висококачествена техника!;
Към
управляващите: Г-да политици, боледуват и умират вашите данъкоплатци!
Едно интервю на Мая Павлова






















"Вагнер вкарва звука на осемнадесет истински наковални. Исках абсолютна автентичност и я постигнахме със съоръжение на три етажа, върху което разположихме наковалните и 18-те инструменталисти. Конусите и 12- метровия пръстен, представляващ хидравлична конструкция от фибростъкло, бяха изработени от фирми в Габрово и Шумен. От фирма Елтрак ни предоставиха фадромата. Спектакълът върви с един декор по принципа на Стаджоне"- споделя професор Пламен Карталов, режисьор на "Рейнско злато"."На сцената настъпва истински звуков зверилник- наковалните възпроизвеждат звука, който идва от работилниците на нибелунгите. Има мултимедия, която показва река Рейн, от която излизат три русалки- дъщерите на Рейн. Първоначално това са акробати, които скачат на батути и така изобразяват една игра във водата, а после ги сменят оперните артистки. Имаме и машина на времето, която води към подземния свят на нибелунгите- джуджетата, които копаят злато. Логия, който е икономическият съветник на боговете, се спуска отгоре на трапец и лети от ляво на дясно. Той идва от космоса и като всички герои е символ"- продължава вагнеровите си интерпретации професор Карталов.120 хиляди струва целия спектакъл, като 80 от тях са за декор, реквизит и аксесоари. В спектакъла се включват 160 човека- артисти, оркестър, статисти и технически персонал. Постановката е сравнявана с Вагнер, игран в Миланската скала, Парижката и Берлинската опери. За подготовката на мащабното представление са били необходими шест месеца."Започвам работа над костюмите и декора на "Валкюра"- втората част на сагата за нибелунгите. Всяка година на софийска сцена ще предствяме по една част от тетралогията. През 2013 ще зазвучи и последната част на вагнеровата класика. Имам приятели, които не харесваха Вагнер, но след спектакъла на Карталов казват, че го разбират..."- казва в заключение Николай Панайотов. 


