За образованието, практиката и реализацията

Таня Иванова: "Г-да политици, боледуват и умират вашите данъкоплатци!"

1. Г-жо Иванова, как от специалност БГ филология, журналист и водещ на ТВ предаване стигнахте до работа в пациентска организация?

- Да, рязко смених сферата - от журналистика - до здравен мениджмънт. Работата включва всичко – от набиране на средства,  срещи с лекари, организиране на безплатни за пациентите кампании, ПР, редакторски материали... Включително по време на кампания обяснявам на пациентите как се правят специфични изследвания. Действително съм завършила Българска филология и дори се дипломирах с авторска книга в Магистърска програма „Творческо писане”. Всъщност намирам, че филологията и медицината са доста близки – и двете работят в полза на хуманността или поне би трябвало да е така.

2. А журналистиката?

- „Журналист” звучеше гордо преди около десетина години. Слугинажът, дребнотията и евтините сензацийки обезцениха тази професия. Вижте какво се случва с един Кеворкян, г-н Вечния. Той днес говори за „социалистически бандитизъм”, а още като дете гледах неговата „Всяка неделя”. В онзи режим трудно някой би имал двучасово предаване, ако не е „удобен”. За това говоря – журналистиката не бива да бъде удобна! Някакъв остров на силно и остро перо останаха колегите от „168 часа”, но е все по-трудно. Животът в България предлага евтини теми, евтини драми. Колко лекари бяха оплюти от колеги-журналисти, оплюти, сринати, съсипани? Заради една грешка, от която става една статийка, както модно се казва: „журналистическо разследване”. Днес е модно да си „разследващ журналист” и да съсипваш хората! А часовете нощни дежурства, плановите операции, понякога по 4-5 на ден? 0.50-те стотинки допълнително възнаграждение на час за спешните медици? Твърдя, че в България има големи лекари, които полагат извънземен труд в полза на обществото!

3.  Къде е балансът между толкова различни професии и как те се допълват?

- Балансът е вътре в самия човек, в стремежът да си полезен на някого. Въпреки че смело и отговорно твърдя, че българинът няма здравна култура и е доста неблагодарен. Случвало се е пациенти да ми вдигат скандали, че не мога да ги запиша за Безплатен преглед (подчертавам: Безплатен!) в час, който е удобен за тях. Така се отива в дугата крайност – едни усилия да не бъдат оценени, една работа да се обезсмисля. За 10 месеца всеотайна работа не видях във Фейсбук един пациент да напише: „Благодаря”. Единствената пациентка, която ми се обади, за да благодари, че сме й помогнали, бе на 83 години. Явно жена с друга менталност.

3. Да поговорим за работата независимо от сферата и кое е определящото - вършенето по задължение, защото трябва да се работи или всеотдайността, защото трябва да сме отговорни!?

- Там, където съм работила по задължение, бързо напускам, хаха. Вярвам, че има какво да се подобри в здравната сфера. Вярвам, че това трябва да го направим самите хора в лицето на пациентски организации. Проблемите са много: в държавните болници се чака месеци за операции и литотрипсии (разбиване на камъни в бъбреците). Защо няма единен стандарт за медицинска апаратура? Има такъв в ресторантьорството и раздават звезди на кръчми и хотели. А в медицината няма!  Защото някому е угодно да внася апаратура от Китай и Турция, която е доста нисък клас. За някого това е бизнес, печели от здравето на всички нас. До момента, в който самият той легне под скалпела. Не бива да забравяме, че човешката ни природа ни прави еднакво узвими. Живеем в стрес, защото отношенията между хората се израждат, хранят ни с ГМО, а единствено достъпното развлечение на пенсионерите е телевизията! След 20 години населението на България ще бъде още по-застаряло и болно, ако караме както досега. И фармацевтичната индустрия ще има тотална хегемония на пазара!

4. Каква е целта на сегашната ви професия, към какво се стремите и с какво се сблъсквате?

- Целта е чрез кампаниите на Пациентската ни организация да направим годишно 500 човека по-здрави. Ако са 2 000 - още по-добре. Целта е да променим мисленето на пациентите в посока на отговорност към собственото здраве! Наскоро една пациентка бе решила да съкрати времето на едно изследване наполовина, неотчитайки, че неверният резултат не е в нейна полза. Нямала време. Ако нямаме време за собственото си здраве, да сме добри към ближния, да се зарадваме на чуждото щастие, ще живеем в този свят, който е около нас в момента – на боклуци, евтини жълти вестници и дрогиращи се деца. Мисля, че никой нормален човек не си го пожелава!

5. В заключение...

 Към пациентите: Грижете се за здравето си, то е ваша отговорност и изисквайте - от лекарите и от здравната система!

Към лекарите: пожелание да работят в нормални условия с висококачествена техника!;

Към управляващите: Г-да политици, боледуват и умират вашите данъкоплатци!

Едно интервю на Мая Павлова

ЧАСТНИ УРОЦИ ПО БЪЛГАРСКИ И ЛИТЕРАТУРА

ЧАСТНИ УРОЦИ ПО БЪЛГАРСКИ И ЛИТЕРАТУРА

ЧАСТНИ УРОЦИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА ОТ ПЕТИ ДО 12 КЛАС, ПОДГОТОВКА НА КАНДИДАТСТУДЕНТИ, КОНСУЛТАЦИИ ЗА МАТУРА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА. РАЗВИВАНЕ НА ТЕМИ И АРГУМЕНТАТИВНИ ТЕКСТОВЕ, РЕШАВАНЕ НА ТЕСТОВЕ.

ДИПЛОМИРАН МАГИСТЪР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА ОТ СУ ТАНЯ ИВАНОВА. ЗА КОНТАКТ - 0878 467 414.

Инвитро бебе след 43 години - кой плаща?

Инвитробебе след 43 години-кой плаща?
Лекарят, направил инвитро на 62-годишна: Законът дискриминира!
от Таня Иванова


"62-годишната Красимира Димитрова бе доведена при мен от двама мои колеги лекари. Тя плачеше и ме умоляваше да направя инвитро процедурата, въпреки преклонната й възраст. Не устоях на сълзите и на неистовото й желание да стане майка. Въпросите за морал и етика са индивидуални. Не е редно обаче жените да се делят до 43 и повече години. Моето мнение е, че трябва да се увеличи възрастта на пациентките, при които е възможна стимулация със собствени яйцеклетки - коментира специално за вестник "168 часа" лекарят, извършил първата в България успешна инвитро процедура на 62-годишна жена.Според доктор Алкан Емин от Клиничния институт за репродуктивна медицина в Плевен е необходима промяна в закона и то такава, която по никакъв начин да не дискриминира жени над 43 години, които могат да родят със свой генетичен материал. Според предложението за промяна в Наредба 28, касаеща инвитро процедурите в България, жените над 43 години ще могат да се подлагат на стимулации, но ще заплащат всеки опит да станат майки от своя джоб. В различните клиники инвитрото излиза между 4 и 6 хиляди лева."Досега Фондът за асистирана репродукция покриваше стимулациите на жени до 42 години, които искат да забременеят със собствени яйцеклетки. След като държавата плаче заради отрицателния демографски прираст на населението, трябва да отпуска пари за инвитро и на жени над 43 години!" - категоричен бе българският Галилей в инвитромедицината.Една жена, която няма необходимите 4-5 хиляди лева отново няма как да стане майка. Жените пак са разделени не само по възрастов признак, но и според това дали са бедни или богати. Предложението за промяна в закона уж е в полза на кандидат-майките след 43 години, които доскоро бяха ограничени от възрастта. Инвитро процедурите над тази възраст обаче няма да бъдат финансово обезпечени от Фонда за асистирана репродукция. Промяната в закона пак ще дискриминира, този път по финансов признак."Би трябвало правата на жените да са равни преди и след 43 годишна възраст, а не по-възрастните да плащат опитите си да станат майки от собствения си джоб. Държавата няма как да печели от това, тъй като парите ще отиват за лекарски труд и скъпи медицински консумативи. После и за отглеждането на бебетата трябват много средства - е мнението на д-р Георги Хубчев, шеф на русенското АГ-отделение, където се раждат бебетата на Красимира.Д-р Хубчев е лекарят, който изражда близначките на най-възрастната родилка в България. По неговите думи животът на жената и момиченцата е бил силно застрашен поради напредналата възраст на 62-годишната психиатърка. Дни преди лекарят да извади бебетата, Красимира е с кръвно над 200, белодробен оток и сърдечни декомпенсации. Има опасност от отравяне на кръвта и смърт. Жената е рискувала собствения си живот в името на майчинството."От човешка гледна точка уважавам желанието на всяка жена да роди. Но аз съм клиницист и знам, че природата не може да бъде насилвана. От медицински аспект, най-добре е това да стане до 50 годишна възраст на жената, когато организмът все още може да издържи натоварването на бременността - е мнението на д-р Хубчев. - Застанах зад професионализма на колегите от Клиничния институт за репродуктивна медицина в Плевен, където е било извършено оплождането на 62-годишната жена. Не упреквам колегите, че са го направили, но аз не бих се решил на подобна интервенция по морални съображения. По един начин жената износва на 30, на 40 и на 60 години. Различно е и всичко останало, което ще даде на децата си - отглеждане, възпитание, подкрепа в живота." - разсъждава шефът ма русенското АГ.След раждането на децата на 62-годишната психиатърка се развихря истинска война между лекарите от Института в Плевен, където е направено инвитрото, и техните колеги от русенското акушерогинекологично отделение, където бебетата проплакват. По думи на запознати д-р Алкан Емин е заплашен наказание и отнемане на лекарски права от Етичната комисия към Българския лекарски съюз. Колегите от клиниката в Плевен твърдо застават зад гърба на българския Галилей в инвитромедицината."Не съм бил наказван. Войната се разрази след като Красимира поиска да премести бебетата си от Русе в София. Ние от Клиничния институт за репродуктивна медицина в Плевен излязохме с Декларация, в която категорично изразихме нашето становище, че децата трябва да бъдат преместени от русенската болница в София. Тогава колегите от АГ-отделението на МБАЛ Русе обвиниха мен и колегите ми в неетичност и намеса в тяхната работа - разказа специално за "168 часа" д-р Емин. - Няма случайни неща и в медицината и сред лекарското съсловие у нас. Председателят на Българският лекарски съюз е от Русе и е близък приятел на шефа на МБАЛ-Русе. И друг път Етичната комисия е водила компроматни битки срещу колеги в полза на нечии интереси"- разочарован е новаторът.Явно и държавата е незаинтересована за възможните бебета след 43-годишната възраст на жената. Законодателството се променя уж към по-добро, а отново има дискриминирани. Чакаме мъдрите решения на държавните мъже. За жалост обаче, те едва ли посещават инвитроклиниките и едва ли познават очите на безпарична жена, искаща свое дете.
каре 1Без коментарОт момиченцата на Красимира Димитрова оцелява само едното - Мери. Още в първите седмици то е преместено от Русе в Университетската детска болница в София. Вероятно това спасява и живота й. Днес детенцето е отглеждано от своята майка вкъщи. Красимира Димитрова няма коментар за промяната в закона за инвитро процедурите при жени над 43 години.
каре 2 Министерство на здравеопазването: След 43 години държавата не плаща!Определянето на възрастова граница за асистирана репродукция над 50-51 години означава да "насилваме" природата. Когато инвитро процедурите се плащат с обществени средства, трябва да има друга, по-ниска възрастова граница. Имайки ограничени финансови средства, ние се стремим да ги изразходваме най-рационално. Това значи да определим възраст, до която процентът на успеваемост е достатъчно висок, а не минимален шанс. Към момента възрастта при жените, за които държавата плаща инвитро процедури, е 43 години и ще остане същата.

Наръгват секретар на ВМРО-НИЕ в Сливен

Нападателят коли хора по Гергьовден като агнета

от ТАНЯ ИВАНОВА

"Наръга ме в областта на сърцето. Общо нападателите бяха четирима. Кръвта почна да напоява ризата ми и ми прималя. Изглеждаше дребен и невзрачен, но този човек бе тръгнал да убива!"- това разказва секретарят на градската организация на ВМРО- НИЕ - Сливен Валентин Велев.
Кървавият инцидент се разиграва в полунощ на 16 май. Младият войвода празнува своя рожден ден в дома си в квартал Сините камъни."Компанията чакаше сестра ми Татяна, която бе тръгнала към дома ми. Неочаквано телефонът иззвъня и чух гласа й: "Батко, на входа едни мъже се закачат с мен. Не мога да се отърва от тях..." Веднага изхвърчахме с моя приятел Станимир Енев към мястото. Заварихме четиримата мъже, които дърпаха сестра ми. Опитвали се да я изнасилят. Кръвта ми кипна. В този момент единият от тях извади нож и
замахна към мен
Бе много бърз и ме удари в сърцето. Другите трима ме ритаха по гърба, слабините и областта на бъбреците. Силен съм, но добре, че бе приятелят ми Станимир. Трудно щях да се справя с четиримата нападатели."
Нападателят Георги С. е известен в квартала като скинар и побойник по думите на другата жертва на нападението Станимир Енев. Нападал предимно турци и цигани, но напоследък не прощавал и на българи под влиянието на наркотиците. "Той е готов убиец! Ножът му се плъзна по ребрата ми, иначе нямаше да съм жив. Около Гергьовден е нападнал 20- годишно момче от село Кипилово, Котленско. Налетял му да го коли като агне. Този човек е социопат! Може така да празнува именния си ден- нали е Георги- с кръв! Полицията го е пуснала след нападението на 7 май. Една седмица по- късно той едва не ме уби! Сега отново се разхожда на свобода... Утре пак ще посегне на жена или на беззащитен човек!"- гневи се Валентин Велев.
Войводата от Сливен чака да мине прокурорското решение и след това ще заведе дело за опит за предумишлено убийство. Сестра му Татяна Велева още не може да преживее стреса от среднощното посегателство. "Разбрах, че Георги живее в моя квартал, през два блока. Едва на 19 години е. Правел се на скинар, но расизмът е само прикритие за маниакалната му агресия Цяла шайка са... Сам човек не би се отървал. Приятелят ми Миро се обади на 112 и спешен екип дойде на мястото. Откараха ме в болницата и раната ми бе бързо зашита- не загубих много кръв. Ще запомня този рожден ден! Можеше да ми е последният!"- споделя Велев, който по професия е еколог.
Секретарят на ВМРО- НИЕ не храни подозрения, че опитът за убийство е по политически причини. Въпреки това не изключва да има врагове, които желаят смъртта му. Ценностната система на 19- годишният нападател лесно би го превърнала от случаен в поръчков убиец.

Георги Шейтанов- ПР в МВР- Сливен:

Не можем да задържаме повече от 24 часа!
Нападателят Георги Стоянов в момента е на свобода. Полицията си е свършила работата, не е в нашата компетенция да задържаме човек повече от 24 часа. В първия случай от 7 май той е задържан по закона за МВР. Става въпрос за скандал между две компании, който прераства в бой. Георги С. наръгва свой съименник в корема- вероятно са празнували Гергьовден. Във втория случай налице е дребно хулиганство, битов спор. Образувани са проверка по случая и дознание. Потърпевшият Валентин Велев в момента не е в Сливен, ще се срещне с дознател Алиева другата седмица.

В съдебно-медицинското удостоверение, издадено от съдебния лекар д-р Тома Чаушев пише, че "освидетелстваният само случайно не е получил по-тежко нараняване с опасност за живота му". Ножът се е плъзнал по реброто и не е попаднал в сърцето, пише още в удостоверението.


ВМРО- НИЕ - Сливен: Къде е законът?
Настояваме законът да бъде прилаган с цялата си строгост към подобни, опасни за обществото хора и изразяваме съжаление, че местната полиция не разполага с маркери за дрога, които да използва и по отношение на пътните убийци. Задаваме си въпроса защо след подобни нападения извършителите остават на свобода и какво ще се случи с новите потенциални жертви на такива типове?

/от вестник "168 часа"/

Доцент Константин Куцаров от Катедра "Български език" на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски": Македонците пишат по-лесно от нас!

Не ни трябва да обозначаваме подлога!
- Доцент Куцаров, защо е необходима езикова реформа в родния ни език?

- Искам да уточня, че е необходима реформа в българската книжовноезикова норма, а не в езика. Всеки език е жив организъм, чиято еволюция е естествена и не може да бъде контролирана от човека. Конкретният език пък съществува посредством своето диалектно многообразие. Това различие поражда необходимостта от създаване на единен лингвистичен модел, който да служи за общо ползване в рамките на дадена държава. Така възникват книжовните норми, които са нещо съвсем ново в историята на човечеството. Книжовната норма е нещо като конституция за даден език. Тя е задължителен закон, който не е съвършен и не може да се познава прецизно от цялото общество. Казах, че езикът се развива, а нормата се фиксира. Следователно идва момент, в който нормата се оказва изостанала от говоримия език в редица аспекти. Затова на определен етап се налага тя да бъде реформирана и актуализирана.

- Защо според вас именно членуването затруднява правописа?

- Не членуването затруднява българите, а правилото за употреба на пълен или кратък член. Членуването служи за изразяване на граматичното значение определеност и в този план не се греши, докато правилото е нещо съвсем различно и няма връзка с определеността. Казано с две думи - пълният член има предназначение да индикира именителен падеж, а краткият член - неименителен падеж. Диференциращото членуване е едно от най-големите безумия в нашата книжовноезикова история. Привеждам следните аргументи:Първо, правилото е само правописно и не се отнася до правоговорната норма. Второ, то действа само в диапазона на имената от мъжки род. Тези от женски или среден род се членуват еднотипно (едночленно). Трето, правилото е актуално само при имената от мъжки род, които са в единствено число. Всички именни форми за множествено число се членуват еднотипно (едночленно). Четвърто, евентуалното обозначаване на подлога е възможно само ако думата изразява значението определеност (членувана е). Пето, дори и в рамките на именната система от мъжки род, единствено число правилото е полезно в изключително редки случаи. Става въпрос за този тип синтактични конструкции, чийто подлог (или отнасящ се до него признак) остава двусмислен и е необходимо да бъде обозначен, например Мечка уби ловецЪТ/-А. В останалите употреби изписването на пълен или кратък член се превръща в досадно и безсмислено задължение, водещо до многобройни неточности. И шесто, но може би най-същественото - ДИФЕРЕНЦИРАЩОТО ЧЛЕНУВАНЕ НЕ Е ПРИСЪЩО НА НИТО ЕДИН БЪЛГАРСКИ ДИАЛЕКТ. В НАШИТЕ ГОВОРИ ОПРЕДЕЛЕНОСТТА СЕ ИЗРАЗЯВА ИЛИ САМО С ПЪЛЕН ЧЛЕН, ИЛИ САМО С КРАТЪК. В този план звучат нелепо и некомпетентно чуващите се в последно време обвинения (включително и от образователния министър Сергей Игнатов), че с искането за отмяна на правилото се посяга върху автентичността на българския език. Точно обратното - на писменото слово е наложена изкуствена, родена инвитро употреба.

- Мислите ли, че неграмотният българин ще знае коя дума изречението е подлог, за да постави именно върху нея ударението, което предлагате?

- Точно това казвам, че е излишно. Не е необходимо писмено да обозначаваме подлога. Защо трябва да измъчваме средностатистическия българин с едно безполезно правило и да го правим неграмотен. Моето предложение е имената от мъжки род в единствено число да се членуват еднотипно - или само с пълен, или само с кратък член, т.е. да отпадне правилото. Ще подчертая още веднъж - в българския език така се членуват имената в женски род, в среден род, в множествено число, както и всички имена в говорната практика. И подлогът се разбира от само себе си. И няма как да се направи грешка при членуването. Колкото до някакво си ударение - очевидно съм останал неразбран или журналистите търсят сензация. АЗ СЪМ ПРОТИВ ВСЯКАКЪВ ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН СПОСОБ ЗА ОТБЕЛЯЗВАНЕ НА ПОДЛОГА. Предлагам само, при наличие на двусмислие, в книжовната норма да е предвиден знак, чрез който пишещият, АКО ЖЕЛАЕ, да може да посочи подлога. Този знак може да е всякакъв - диакритичен (надредов), различен шрифт и т.н. И никакво ударение. Само направих сравнение с вълна и вълна, при които е допустимо поставяне на ударение, за да се диференцират смислово.

- Защо според вас се налага да отпаднат въпроси, които показват допълнението в изречението /ИЗЛЪГА КОЙ/ вместо ИЗЛЪГА КОГО?/ Няма ли това да доведе до пълно объркване в и без това трудния ни в граматично отношение език?

- Примерът е изключително точен. Употребата тук на падеж се оказва полезна, защото е дистинктивна (различаваща). Проблемът е, че почти никой (аз също) в ежедневния език не говори с падежни форми. Тоест много по-често задължителният характер на правилото води до грешки, отколкото да помага, тъй като не стъпва върху реална езикова основа. Затова трябва да отпадне. Както и задължителната употреба на звателни форми от типа: Марийо, Елено, председателю и др.

- Кои от колегите Ви подкрепят езиковата реформа, предложена от Вас? Не се ли опасявате, че Вашите колеги от Софийския университет ще Ви "анатемосат", образно казано?

- Повечето от колегите ми подкрепят реформата с отпадането на задължителните винителни, дателни и звателни падежни форми. Колкото до диференциращото членуване, тук имаме различия. Всеки си има своите аргументи. Никой сериозен изследовател обаче не отрича, че правилото за пълен и кратък член е синекурно и непълноценно. В българската лингвистична история е имало и други масирани атаки срещу него, дори е оцелявало на косъм. Искам да припомня, че органът, който е овластен да променя кодификацията, е Институтът по български език при БАН. Ние можем да правим само предложения. Така че топката е при тях. Има още много недомислия в сегашната книжовноезикова нормативност. И от Института много добре знаят за какво става дума.

- Кога е била последната езикова реформа в България? Последната фундаментална реформа в българския правопис е от 1945 година.
- Английският език пази своята нормативност от векове - кое налага ние да се отказваме от правилата, узаконени в нашия правопис? Вече отговорих кои обстоятелства налагат промени в книжовните норми на езиците. Важно е също така реформите да улесняват, а не да затрудняват. Тези корекции, които предлагам аз в българския правопис, със сигурност, след известен период на адаптация, ще редуцират неточностите. Днес английският език е най-разпространеният в света, но същевременно писмото му е изостанало значително от узуса. Една евентуална актуализация със сигурност би направила неграмотни милиарди хора. Предполагам, че това е основната причина, заради която не се предприема реформа. Като контрапункт обаче ще дам пример с немската книжовна нормативност, която съвсем наскоро беше променена.Ще отбележа още, че книжовната норма в Република Македония, ЯВЯВАЩА СЕ ВАРИАНТ НА БЪЛГАРСКАТА, Е ПРИЕЛА ЧЛЕНУВАНЕТО САМО С ПЪЛЕН ЧЛЕН, както предлагам и аз. Там са направени и други много правилни корекции - отпадането на ненужната буква Щ и изписването на двата звука с буквите Ш и Т, както и означаването на меките съгласни само с една буква, докато в българския правопис тази служба изпълняват три букви - Я, Ю и Ь, т.е. две от тях се оказват излишни. Реформа в българската азбука обаче, колкото и да бъде прецизна, е много рискована, защото усвояването й ще бъде дълъг и труден процес. Затова тя НЕ Е на дневен ред.

Константин Куцаров е доцент в Катедрата по български език към Пловдивския университет „Паисий Хилендарски". Приоритет в лингвистичните му търсения е граматичната система на съвременния български език. Автор е на две книги и на над 40 научни публикации. Носител е на Наградата за млади учени „Проф. д-р Л. Андрейчин" и на почетния знак на ИБЕ при БАН за постижения в областта на българското езикознание.

( от вестник "168 часа")

Двама от педофилите държавни служители- уволнени

от ТАНЯ ИВАНОВА
Двама от педофилите- държавни служители, задържани за блудство с непълнолетни момчета във Велинград, са уволнени след публикацията във вестник "168 часа". Васил Ковачев, който работеше в Националната служба за съвети в земеделието към Министерство на земеделието е освободен от длъжност, предстои да остане без работа и асистентът в Катедра по биология на Медицинския университет Андон Тошев. След разследването на вестник "168 часа" министър Мирослав Найденов обеща, че ще разпореди незабавна проверка по случая и ако следствените органи докажат, че държавните служители са извършили престъпление, ще бъдат незабавно освободени. В нощта на 14 срещу 15 август полицаите от РПУ- Велинград спипаха в разгара на интимни сцени две 15- годишни момчета и "гостите" им от София- главен асистент Андон Тошев от Медицинския университет, Васил Ковачев от Национална служба за съвети в земеделието, молекулярният вирусолог Николай Петров и докторант Мария Стоянова от Института за защита на растенията.

"Това е ужасна история! Тези деформации на педофили, геронтофили, некрофили са болестни прояви. Гаврата с младежите е известна още под термина "есебофилия" или секс с младежи, не с деца. Недопустимо е присъствието на човек, замесен в такъв скандал в Медицинския универститет на София! Това би опетнило нашата репутация!- възмути се професор Владимир Овчаров от Медицинския факултет на Медицинския университет.- Ще се консултираме с юристите и Андон Тошев ще бъде незабавно освободен от длъжност. Негов работодател е ректорът на Университета. Не е в добрия тон да бъде съден преподавател, но с кариерата на Тошев е свършено. Срещал съм се с него веднъж, когато бях ректор. Беше замесен пак в някаква мътна история, но не със сексуален характер. Странна птица! Тошев се извини тогава и обеща да коригира поведението си. Да знаете, че в тези, дето им викаме "странни" хора, наистина има нещо гнило..."- категоричен бе бившият ректор на Медицинския университет.

Работата на Васил Ковачев в Национална служба за съвети в земеделието е първата му такава като държавен служител."Васил Ковачев вече не е на работа към Министерство на земеделието. Той бе в изпитателен срок, тъй като отскоро е държавен служител- разказа специално за весник "168 часа" прекият началник на задържания.- Работи при нас едва два месеца, не успях да го опозная като човек. Беше спечелил конкурс за мястото, но не успях да си изградя впечатление за него"- е мнението на Любомир Маринов, изпълнителен директор на Национална служба за съвети в земеделието.Други двама от задържаните, възползвали се от ласките на младежите във Велинград- молекулярният вирусолог Николай Петров и докторант Мария Стоянова от Института за защита на растенията, се ползват с добро име на работното си място. Работят към Института от 5 години, като за Мария това е първо работно място, а Николай е работил като микробиолог в БАН.

"С хубави впечатления съм от Мария, която е наша докторантка. След конкурс тя най- вероятно ще стане главен асистент в секция "Карантина на растенията". Неин научен ръководител е ст.н.с. Невена Богацевска. Мария е много изпълнителна, защити докторантурата си в срок"- разказа изпълняващата длъжността директор на Института за защита на растенията в Костинброд д-р Христинка Кръстева.Колегите от Института не се събират на приятелски запивания, но ползват общ служебен автобус от и за София. Младите научни работници са особено задружни и малко игнорират по- възрастните си колеги, разказа още Кръстева. Николай Петров е назначен за научен сътрудник и е приет за докторант на самостоятелна подготовка с научен ръководител Ст.н.с. д-р Димитринка Христова.

"Николай скоро ще защити дисертация. Бях шокирана, като разбрах за скандала и не мога да повярвам!- недоумява д-р Кръстева.- Много приветливи, хубави млади хора. Нищо в поведението им не издава подобна сексуална ориентация."По думите на Кръстева Николай Петров се ползва със слава на работлив служител, участва в проекти на ЕС и печели награда за най- хубаво представяне на конференция в Киев. Научните ръководители на Мария Стоянова и Николай Петров са извън страната или в годишен отпуск и не бяха намерени за коментар. Никой от колегите на Мария и Николай нито потвърди, нито отрече любовна връзка между тях.

Есебофилия

Есебофилия се нарича сексуалното влечение на възрастни към младежи между 14 и 17 години. Терминът идва от старогръцкото "ephebos" (юноша) и "philia" (приятелство). Друг вариант е "лолита синдромът". Ефебофилията е важна част от античната сексуална и обществена култура, и се явява основа на педерастията. При този вид хомоеротизъм, стимул на сексуалното желание са специфичните юношески черти Ч стеснителност и сдържаност, нежно излъчване, слабо телосложение, оскъдно окосмяване. Съвременното гей-движение официално определя отношенията с непълнолетни като нежелателни и недопустими.
(от вестник "168 часа")

Оцелелите от Охрид: "Гръмнаха кораба!"

160 лева обезщетение след охридския потоп

от ТАНЯ ИВАНОВА

"Турнаха нещо да гръмне кораба. Завидяха ли ни, помежду си ли си завидяха, не знам. Всички българи са се качили на "Илинден", а другите корабчета са били празни, без работа- разказва съпругът на преживялата апокалипсиса в Охридското езеро миналия септември Тотка Георгиева.
Жената все още се разтреперва при спомена, бяга от фотообектива, а думите й идват с мъка:"Потънахме за минути, разхвърчаха се дъски. Това става с взрив, не с друго... Когато ни извадиха на брега, камерите на македонската телевизия вече ни чакаха. Кога успяха да се организират така, че да ни заснемат? Имаше нещо нагласено. Удавиха се мъже, които можеха да преплуват цял язовир. Заминахме 53 човека, но 15 се върнаха с краката напред. Оцелях, но само аз си знам какво си донесох от там..."

"Може и мръсно да са им направили от другите корабчета. Вчера идва следователят от НСО Георги Илиев и ни донесе протоколи, в които пише, че се отхвърля наказателното обвинение срещу македонските моряци. Нищо няма да им направят, а можех да остана без жена и дъщеря...- клати глава съпругът Пенчо Георгиев.- "Голяма трагедия, голямо наказание за нашето село. Отидоха си млади хора, оставиха сираци да растат сами, без майка.

"Имам двама сина- на 6 и на 10 години. Малкият- Мирослав, стана на шест 20 дни след смъртта на майка си. Вечер гледат небето и казват: "Лека нощ, мамо!" Хванах големият, че снимал некролога на телефона си. Още преживяват, че съпругата ми я няма"- присяда на дивана сломеният от мъка съпруг на 32- годишната Мария Димитрова, удавила се на 5 септември 2009 в Охридското езеро. Дойчо Димитров споделя, че е полицай и след 24- часовите дежурства има по три почивни дни. Само така успява да се оправи с огромната отговорност на самотния баща.

"Помагат и бабите, но не е същото. "Казах истината на децата, така ми препоръчаха психолозите, които бяха изпратени от агенция Закрила на детето. За момчетата бе голям удар. После се лепнаха за мен и все ме питат: "Къде ще ходиш сега?", не се отделят от мен. Аз съм и за майка, и за баща...Наскоро грижовният баща е купил ново ATV на сина си Георги, завършил четвърти клас с много добър. Утеха му е, че децата са послушни и не му създават грижи. Дойчо Димитров си спомня, че 32- годишната му съпруга Мария винаги е имала страх от водата и когато веднъж се качили на лодка в морето, й прилошало и се върнали.

"През август я покани една комшийка, но тя не замина за Охрид. За следващата екскурзия една позната получи инсулт и Мими замина на нейно място. Загинала е затисната в трюма. Беше най- грижовната съпруга и майка. Добродушна и засмяна, децата все нея питаха за това- онова. Взехме се през 1997 година, тя работеше в една пицария. Не можах да понеса разпознаването, баща й ходи. Съжалявам, че я пуснах или не отидох с нея- скърби вдовецът.- "Не обвинявам никого. Следствието ще си каже думата"- заключава полицаят.

"Има виновни, разбира се! Корабът бе много стар, личеше му. Бяхме 55 човека, повечето познати и приятели. Нямаше мрънкащи, качихме се на корабчето, за да разгледаме манастира "Свети Наум". Имало легенда, че там трябва да се иде три пъти, защото ставали чудеса. Нашето чудо беше зловещо- спомня си Христина от Пирдоп. - Аз бях седнала най- отпред. Стана за секунди. В такива моменти блокираш и се чувстваш, сякаш гледаш филм, а не се случва с теб. Никой не ми помогна, а не мога да плувам. Чувах писъците на давещите се. Не знам дали съм викала за помощ... - потреперва Христина и бърза да се върне на сигурно място зад хранителния щанд. Младата жена се е върнала на работа в супермаркета, където продава хранителни стоки. Разказва за Охрид с усмивка, но още сънува бистрите води на езерото.

"Имах разтежение на коляното и 20 дни стоях с гипс. Когато го махнаха, отдолу съм имала рана от гвоздеите на кораба, които се бяха забивали в крака ми. Беше доста дълбока, едва я излекувах. Трябваше да попълваме няколко формуляра, за да получим 160 лева обезщетение. Процедурата бе дълга и с мъжа ми се отказахме и от тях. Друго обезщетение не сме получавали"- разказва леля Митра от Пирдоп. Със съпруга си Никола Томчев работят в София дълги години и когато се пенсионират, отиват да живеят в подбалкана. Заделят от пенсиите да видят малко свят.

"Хората, които бяха в каютата, се изподавиха всичките. Отгоре имаше пейки и маси. Масите паднаха, наклониха се и ни затиснаха от лявата страна. Една ме удари в гърдите и бях затиснат. Пред мен имаше жена със строшени ребра. Корабът загреба вода със задницата и потъна за секунди. Това са тонове, няма как така рязко да се извие на едната страна. Изплувах и се спасих. Пред мен имаше удавени, а водата бе топла, бистра и тиха. На брега прескачаш труповете и гледаш за най- близките си..."- спомня си чичо Кольо."Аз бях права на палубата, за да гледам панорамата, и това ме спаси. Като почна да потъва, си рекох "До тук съм!" Не умея да плувам. Хванах се за дъска, а тя се върти. Наоколо хората пищят. Не помня как са ме измъкнали от водата, бях останала без въздух и глас..."- споделя леля Митра.

"Един път жена да си затвори устата! - изкарва го на майтап Кольо и тихомълком добавя:- Аз не го приемам така дълбоко, но тя още не е преживяла шока. От 1964 година сме женени- това са 46 години. Сраснали сме се, едно цяло сме. Аз излезнах на брега, а нея я няма. Краката ми се подкосиха. Когато я видях жива, изпитах голямата обич, за която говорят по филмите. Много е кратък този живот и трябва да го ценим"- обобщава Никола Томчев.Днес възрастната двойка се върти около градината си в Пирдоп, където отглежда домати и арониеви храсти за домашен сироп. Щастливи са, че са оцелели и са заедно. Вярват във съдбата и чакат тя да ги дари с още правнучета.


Другарска среща на оцелелите

На 8 май в механа "Копривщица" в Пирдоп се събират 40-те оцелели от крушението в Охридското езеро. "Реших да ги организирам, къпали сме се в една вода. Кръстени сме в една битка и вече сме семейство"- майтапи се чичо Кольо Томчев.- Скоро мислим пак да се съберем. Хубаво е да видиш как животът продължава. Екскурзоводката ни бе едно младо македонско девойче. И тя се дави с нас, а разбрахме, че наскоро се оженила. На кой каквото му е писано." Никола Томчев споделя, че при следващата среща на оцелелите ще присъстват и адвокати, поканени от близки на загиналите.

Трябва да има възмездие!

"От фирмата- организатор "Клюнчев" не ни направиха застраховки живот, твърди Христина от Пирдоп, оцеляла в охридския потоп.- Нито екскурзията си направихме, нито обезщетения ни платиха. От социалните ни дадоха еднократно 160 лева. А разбитата ни психика? Как да си платя лечение, ако ми бе потрябвало? Аз два месеца бях в болничен, докато преживея случилото се. Нямах заплата. А има и по- зле от мен- колежката ми Тотка от село Антон не е добре с нервите. Обвинявам застрахователната фирма!- категорична е 30- годишната жена.Проверка на 168 часа установи, че телефоните на фирма "Клюнчев СД" в интернет са променени и неактуални.


Решението на Главна прокуратура- Охрид

Отхвърля се наказателното обвинение на СВР Охрид, подадено срещу Владо Устияноски, помощник на парахода, понеже не съществуват данни за съмнение, че обвиненият е извършил наказателноте дело. По надолу в протокола пише: "Когато се превозвала организираната група Устияноски Владо не знаел нито колко пътници са се качили на парахода, нито колко пари е взел от тях. Устияноски Владо не е държал никакъв специализиран изпит за член на екипажа на парахода и не можел да бъде негов член." Обвиненият Филевски Сотир, собственик на парахода, не се придържал към разпорежданията за безопасност на параходния транспорт. "Бил свясен, че заради това може да настъпи вредно последствие, но лекомислено смятал, че то няма да настъпи..." Устияноски Владо е извършил предметното наказателно дело поради небрежност.

/от вестник "168 часа"/

Българка преплува Босфора за 44 минути

Делфините на Босфора й носят късмет

от ТАНЯ ИВАНОВА
"Докато пътувахме с корабчето към старта на състезанието, видях делфини. Бяха много близо и си помислих, че ще бъде малко стряскащо, ако ги видя, докато плувам маратона. Но сгреших- беше добра поличба и делфините ми донесоха късмет!- разказва 20- годишната плувкиня Мария Златкова, която разби конкуренцията при преплуването на Босфора.- Преди състезанието се запознах с българи, които вече бяха плували този маратон. Казаха ми по кои сгради да се ориентирам. Веднага след старта и малко преди финала има огромни мостове, под които минавахме. Влизаш в огромни сенки, които действат заплашително. Когато си свикнал да плуваш на светло, тъмнината те потиска. За щастие, бях психически подготвена за изпитанията на Босфора"- споделя българката, която финишира първа на маратона на 18 юли.

По нейни думи, преплуването й е донесло положителни емоции и е било изпитание за качествата й на плувец и за спортната й воля. Личният й рекорд на тренировки е 10 километра или 2 часа като време. "Ръцете ме боляха от самото физическо напрежение, но аз вярвам в себе си и познавам възможностите си. Към края се появиха и вълни и студено течение. Плувахме цели шест километра и половина. Минавах точно по линията на течението и бях много бърза. Докато плувах, ориентир ми беше Димитър Виденов- той е печелил маратона 11 пъти. Той се нареди трети в окончателното класиране. Всички се борехме за позиции, но плувахме на големи разстояния един от друг. Гледах да не се разсейвам и да не се обръщам назад. Сестра ми е била на 200 метра зад мен, но не я виждах" - разказва за предизвикателствата на състезанието Мария.Конкуренцията на Мария е смазваща- 740 плувци мерят сили в 7 възрастови групи. Надпреварата започва от азиатската част на Истанбул- пристанището в квартал "Канлъджа".

"Маратонът Галата- Варна е по- къс с два километра, но се плува по- трудно. В първия момент, когато излязох от водата, не успях да разбера на кое място съм. Тогава един от съдиите ми показа електронното табло с имената на завършилите, видях че съм първата жена и бях страшно щастлива. Минута и половина след мен завърши сестра ми, която стана втора. Тогава радоста ми вече беше пълна!"- спомня си оспорваното състезание Мария.Златкова побеждава плувкините на домакина Турция, на Румъния, Холандия, САЩ, Австралия, Австрия, ЮАР... Мария и София Златкови стават четвърта и пета в комплексното класиране. "Сестра ми първа започна да тренира плуване. Аз съм неотлъчно в басейна вече 11 години. Баба ми водеше всеки ден мен и брат ми в плувен клуб "Люлин". Отначало просто исках да се науча да плувам, но след това този спорт ме заплени"- споделя Мария.

"Бях буйно дете. Майка ми държеше да уча, а баща ми ми казваше: "Тренирай здраво, спортът е сила". С брат ми сме близнаци, но сме родени на различни дати Това пораждаше въпроси и проблеми, хората ни се смееха "Как така на различни дати?" Изпреварила съм го и се раждам половин час преди полунощ на 14 юли, а той- час по- късно." Мария дълги години е в националният отбор по плуване, участвала е на 3 балканиади и на международни турнири в Турция, Гърция, Македония, Румъния, Кипър. Сред най- добрите й постижения са второ и трето място на балкански игри, многократно е ставала републиканска шампионка.

"Като малка се скатавах от тренировки, обичах да се гмуркам под другите и да ги гледам как плуват- смее се Мария.- Родителите ми винаги са ме възпитавали да бъда целеустремена и когато се захвана с нещо да го правя по най-добрия възможен начин. Завистта в спорта се поражда не толкова от постиженията на спортистите, а от разликата в материалната база. За някой има пари и условия за подготовка, а за други не. С плуване в България не можеш да се издържаш и поради тази причина спортистите рядко се задържат в големия спорт"- разсъждава победителката.За успехите си е благодарна на семейство си, на първия си треньор Емил Стоичков и на сегашния Любомир Ценков, който я подготвя и за маратона в Турция.

"С приятеля ми се запознахме в коридорите на НСА. Щяхме да се блъснем, но добре, че не се разминахме... Той също е плувец, казва се Георги Сейменов- споделя лични факти Мария.- Сестра ми София е 3 години по- голяма и вече следва магистратура в в НСА " Васил Левски". И тя, и брат ми са плувци, а никой в семейството ми не е с такъв ген. Родителите ми са инженери по професия и никога не са се занимавали с плуване. С мен са на всичките ми състезания, радват се, когато побеждавам и плачат, ако съм загубила"- доволна е от подкрепата Мария."Слушам бързи танцувални парчета преди тренировка. Харесвам Риана. Така се настройвам за плуването. Слушах музика и преди да преплувам Босфора. Тренирам усилено за Републиканско първенство по плуване и маратона Галата-Варна. Ще участвам и на Световното първенство по водно спасяване, което е новата ми страст.""Винаги съм искала да бъда спортист. Спортът осмисля живота ми. В НСА уча специалност треньор по плуване, но бих искала да запиша и спортна анимация или мениджмънт"- планира амбициозната Мария."Пак ще преплувам Босфора и този път ще бъда първа!"- казва в заключение тя.

Ежегодното преплуване на Босфора се провежда за 22 път. Плувният маратон е организиран от Турския национален олимпийски комитет. Участват над 750 души, професионални плувци и ентусиасти. На 18 юли всички участници успяват да преплуват водната връзка от 6,5 км между Азия и Европа. Тази година при мъжете състезанието печели 17-годишният Хасан Муслуоглу, който преплува Босфора за 41 минути и 20 секунди.

ГЕРОИТЕ ОТ СТАРИТЕ БЪЛГАРСКИ ФИЛМИ СНИМАТ РЕКЛАМИ, ЗА ДА СЕ ПРЕПИТАВАТ

Героите от старите български филми разочаровани от политиката

Снимат реклами, за да се препитават
от Таня Ивановаснимки: Антоанета Йотова
"Тази шунка не е от месо, бе серсемино!" - провиква се вечер от екрана един от най-култовите актьори от старите български филми - Вълчо Камарашев. В друга реклама отец Ередия слиза от сцената на Народния театър и в образа на корпоративен шеф сменя името на парацетамола на парацетамакс...

Актьорът Мариус Донкин е познат за широката публика и от рекламите на пещерска гроздова и аспирин протект. Иска да няма възможност да критикува и смята, че е позорно да се дават толкова малко пари за култура през 2010 година. "Нов златен век България няма да има! Няма друга страна, в която да липсва доктрина за култура. Албания има от 1928 година доктрина, и Румъния има! Тук всеки политик започва да пише историята от себе си. Намираме причината за неуспехите в предходните управляващи. Ако има доктрина, никой няма да се интересува кой идва на власт - ще има битка на идеи, а не на властолюбци - споделя големият български актьор Мариус Донкин, изиграл ролята на цар Симеон във филма "Златния век" /1984/ на режисьора Любен Морчев. - Това, което се случва с Христо Мутафчиев и Йосиф Сърчаджиев е отражение на действителността ни. Българските мъже не могат да се реализират, а за хора на духа състоянието на безизходност е съпроводено с морални скрупули. В България има много даровити хора, за съжаление. Не е нормално българските театрали да са по болниците на системи и да правят протести по фестивалите" - смята Луис Ередия от "Осъдени души" на Димитър Димов.Актьорът признава, че не е запознат с телевизионните сериали днес, но не би отказал да се снима във филм на съвременна тема, направен от добър екип. Споделя, че е зает в цялата палитра на кино-и-театралното изкуство - режисура, реклами, фестивали за театър."Може ли днес стандарт "Стара планина" да бъде за пример? Това е аномалия! Нищо не се е променило, управляват ни 2-3 ешелон на едни и същи хора. Спомняте ли си как театралите бяхме в авангарда на промените през 1989 година? Днес кой духовен човек се занимава с политика - всички се оттеглиха - разсъждава Донкин. - Един преход е трудно нещо и не може да бъде правен от случайни хора. Където няма образование - там няма и бъдеще! - коментира по повод орязаните бюджети и студентските стачки актьорът. - Горещо се надявам на нов Златен век на българската култура, но за да го има, трябва друго устройство на управление и други личности. Ситуацията трябва да бълбука, да ври, народът ражда и издига личността... Каква личност да се издигне от един отчаян, духовно закърнял народ? Длъжни сме да крачим по други пътеки в човешките си взаимоотношения. Ако няма баланс, сме близо до цялостната си гибел!" - отчайва се актьорът, изиграл цар Симеон."Времето ни е тежко. Живеем в бездуховно и агресивно време - смята и другата филмова емблема - актьорът Вълчо Камарашев, зад чиито гръб има над 80 роли в български филми. - Старите филми предизвикват сантимент и носталгия, защото са хубави. Преди 20 години се снимаха по 25 игрални филма и нормално поне десетина от тях бяха много добри. Днес няма пари и се произвеждат едва по 3-4 филма, някои от тях се снимат с прекъсвания..."

"За известно време спряхме да играем "Женитба" на Гогол. Колегата Антон Радичев бе болен, играеше без настроение. Слава богу, той се върна в театъра и сега представлението се играе пред пълна зала и с голям успех. Съчувствам на Христо Мутафчиев и семейството му. Мъжете в театъра са ужасно отговорни хора, грижат се за семействата си, въпреки малкото пари в професията. А жените сме добри домакини и майки - сподели една от най-крехките актриси от Народния театър Добринка Станкова. Звездата й изгрява през 1970 година, когато изиграва Рачето в "Черните ангели" на режисьора Въло Радев. Според актрисата дори чернобелият филм "Иконостасът" от 1969 година, направен по мотиви от романа "Железния светилник" на Д.Талев, днес стои съвременно и естетски на фона на риалити кича на съвремието. "Дъщеря ми стана доктор по философия и защити темата "Българското кино по време на социализма".

Днес тя популяризира старите български филми в Бостън и мога да ви кажа, че те се гледат с огромен интерес" - разказа Станкова.Актрисата с над 35-годишен театрален стаж отделя време на фигурата си и учи английски език. Нейният филм фаворит от съвременното българско кино е "Стъпки в пясъка" на Ивайло Христов."Ужасно се дразня на цялата тази целенасоченост в орязването на парите на нещо, което не може да се възстанови за ден-два - наука, образование. Не мога да идентифицирам министър Дянков - той е загадка за мен. Така и не можах да разбера какво го движи в неговите решения" - огорчена е актрисата. Добринка Станкова си почива от сценичната врява и шум чрез кулинарното си хоби да експериментира нови рецепти в кухнята и с дълги разходки в природата.

Партньорът й в "Женитба" по Гогол Антон Радичев споделя, че често пътува в провинцията и там хората го разпознават като обичано лице от старите български киноленти. Според актьора най-силно впечатление направил с ролята си в "Оркестър без име", където режисьорът Людмил Кирков му дава пълна свобода на импровизация."Станах лице на топлата бира - рекламирам пиринско пиво на плажа като част от тайфата в "Оркестър без име" - разказва Радичев. - Не съм се замислял дали да си дам физиономията за реклама, защото парите не достигат. Имам 37 години трудов стаж в Народния театър, но когато пътувам в чужбина и ме питат колко получавам, винаги добавям 500-600 лева отгоре. И пак хората се учудват колко малка е заплатата на българските театрали."Актьорът си спомня как са бъркали името му с това на Радичков, който е любимият му писател и драматург. Гранитски от "Маневри на петия етаж" не се чувства обиден на телевизионното риалити "Байландо", от което отпада с партньорката си Джема Заричи, мечтаеща да прати сестра си на Олимпиада 2012.

Антон Радичев чака с нетърпение да започнат снимките на "Оркестър с име", продължението на култовата комедия от 1982 година."Снимките ще започнат най-рано напролет. Няма пари за българско кино. Историята ще разкаже какво се е случило със същите хора 30 години по-късно..."30 години по-късно актьорът се моли единствено за здраве, след прекараната тежка операция от дискова херния. Пари за култура и кино, така или иначе, няма.

Фурия в кухнята

"Щях да си отрежа пръста в кухнята" - споделя актрисата Добринка Станкова. Божанка от "Иконостасът" се оказва запалена къщовница и кулинар. Актрисата опитала да накълца светкавично магданоз, докато гледала кулинарното предаване "Фиеста". Любимата й рецепта е с рибешко филе, морски дарове, поръсени обилно с пюре от картофи и кашкавал и запечени на фурна. Станкова е и щастлива баба на 4-годишната синеока красавица Хана.

Без пенсия
Актьорът, изиграл поп Ставри в "Чичовци" и отец Оливарес в "Осъдени души" също снима реклами, за да подпомага бюджета си. Помним уникалното му превъплъщение в сладокусният дядо поп, когото Христо Гърбов пита от екрана: "Мезиш ли, мезиш ли, дядо попе?"."Днес бих се снимал във филм с повече духовност. Изкуството трябва да бъде крачка напред или встрани, да изпреварва, а не да отразява съвремието. Чух, че университетите няма да учат от 21 ноември до средата на февруари и бях потресен!" - сподели актьорът, мечтал да изиграе сър Фалстаф на Шекспир. Днес Вълчо Камарашев споделя друга мечта - за истинско духовно изкуство. 74-годишният доайен на българското кино Вълчо Камарашев не мисли за пенсия, защото според него артистът не се пенсионира, а просто си отива.

(от вестник "168 часа)

Лидия Инджова: "Младият актьор трябва да си плати, за да стане известен!"

Лидия Инджова: "Сексът с Ласкин бе добър!"

"Стъклената река" променя живота на актрисата
от ТАНЯ ИВАНОВА

"Първата ми гола сцена в живота бе с Иван Ласкин. Имитацията на секс е много трудна. Той много ми помогна да се отпусна. В един момент го чувствах като най-близкият ми човек на света. Забравих присъствието на режисьора и камерата, приех голотата си и изиграх любовната сцена с Ласкин. Чувствах само ръцете му и го остваих той да ме води... - сподели актрисата, изиграла най-провокативната роля на курвата в новия филм на Станимир Трифонов "Стъклената река" Лидия Инджова. - Не исках да пресъздам стандартна курва, да изиграя щампа. В "Стъклената река" съчетавам миловидна визия и порочно поведение. Три месеца ме избираха за филма, имах и сериозна конкуренция за ролята. Тогава бях с дълга естественочервена коса, един ден я накъдрих и когато ме видя, Станимир Трифонов отсече: "Тя е! Героинята ще изглежда точно така!"

Лидия Инджова днес е с къса френска прическа, на 24 години, щатна актриса в "Театъра на българската армия". Там играе също провокативна роля на момиче, което съблазнява зрял мъж в "Тя без любов и смърт". Снимала се е в студентски филми, в БНТ-сериали, "Приключенията на един Арлекин" на Иван Ничев с Тодор Колев и "Людмил и Руслана". През 2008 асистент-режисьорът на "Людмил и Руслана" Марин Димитров я предлага на Станимир Трифонов за новия му проект "Стъклената река".

Историята пресъздава пътя на един монах и българофранцузойка към вярата, корените, себе си, любовта и всичко това - потопено е богомилски витализъм. Като антитеза и едновременно алтер-Аз на одухотворените главни герои се явяват образите на проститутката Мария(Марица) и примитивния овчар Методи. Лидия Инджова споделя, че не би изиграла класическа банална курва и че голотата на цената и пред камерата е много различна.

"И в театъра в едно представление излизам гола, но веднага светлината загасва. Голотата в киното и театъра въздейства различно. В киното е остра като крясък. Секссцените в българското кино са самоцелни. Спомняте ли си любовната сцена от "Да срещнеш Джо Блек"? Филмът не може без нея. В българското кино сексът стои като нещо чуждо и винаги е груб" - убедена е младата актриса. В една от най-горещите сцени на "Стъклената река" героинята на Инджова е почти насилствено обладана под душа от полудивия овчар Методи.

По сценарий Методи, който няма жена и чийто полов орган е митологично огромен, трябвало да се обясни в любов на невръстната проститутка. Тази епизод е махнат и заменен с една от най-култовите сцени на съблазняване в българското кино - проститутката Мария сваля овчаря дори без да му проговори. Просто застава провокативно с късата си пола пред лицето му.

"Тази сцена се роди по идея на оператора Емил Христов. Бе много изнервящо, защото я обмисляхме на терен, без сценарий. Снимахме сред природата - близо до Лом. Не знаехме какво ще се получи, целият екип чакаше какво ще измислим. Аз бях доста афектирана, а Станимир бе уморен и объркан. Тогава на Емо хрумна блестящата идея - спомня си горещите снимки Лидия Инджова. - Дотогава във филма овчарят обикаля, следи Мария, по сценарий дори трябваше да си бие чекии... Срещат се сред природата като два контрастни свята - тя с модерните си проститутски дрешки, той - опърпан и нечистоплътен. Мария знае, че той я желае и провокира инстинктите му по първичен начин. Операторът Емо Христов убеди екипа, че това не е груба сцена, а магическо съблазняване."

Лидия разкрива, че след култовите секс сцени се променя, започва да харесва тялото си повече и надмогва чувството за срам. Според нея героините й в "Стъклената река" и "Тя без любов и смърт" изпитват потребност да се отдадат.

"Не се възприемам като секс-символ и не бих се снимала в мъжко еротично списание - смее се актрисата, която без грим изглежда на 16. - За мен ролята на Мария бе провокация, плюс това е и доста голяма. Преди "Стъклената река" играех все момиченца, тинейджърки, едни такива милички същества. При Мария има абсолютен контраст между визия и поведение. Тя е обръгнала и безсрамна за възрастта си. Няма родители и няма шанс за по-добър живот. Станала е проститутка, преди да стане личност. В България много момичета трудно намират пътя си и това е притеснително."

Страст на Лидия са тренировките по фехтовка, които планира да разнообрази с екстремно катерене по стена. Въпреки успешната си кариера на актриса, Инджова е записала първи курс социология в Софийския университет. Интересува се и от когнитивна психология и чрез нея успява да вникне в сложния и обременен свят на героинята си от "Стъклената река".

"Има 11 страха, сред които много силни са страхът от изоставяне и страхът, че не заслужаваш любов. Мария е измъкната от проституирането от отеца /героя на Стефан Вълдобрев/, който й дава шанс да промени живота си с честен труд и покрив над главата й. Човек обаче не може да избяга от себе си. Накрая Мария отново се връща в кабините на тираджиите, където продава тялото си. Връща се в ситуации, в които ще изпита болка и страх, но това е един познат страх в нейния си живот. Всичко друго е неизвестно и застрашително" - разсъждава младата актриса.

Според нея политиката спрямо културата в България е "безобразна". Определя риалитата и шоу- програмите като добър начин за манипулация на зрителя, за притъпяване на мисленето на хората и печеливша индустрия. Не слуша попфолк, но смята, че това е най- добре огранизираният артистичен бизнес у нас. Според Инджова няма нищо лошо в това театрите сами да се борят за публиката си и да печелят парите си с продажба на добър продукт.

"Тук сякаш главната цел е да получиш субсидии - никой не се интересува от нищо, стига да получи субсидии. Трябва да се промени латентното съществуване, всеки театър да вкара публика в залите. Другата опасност е театрите да заприличат на "Комиците" в желанието си да са печеливши" - споделя своите размисли младата актриса. Според нея у нас артистите биват избирани не по качество и опит, а според "връзките" си. Лидия е убедена, че в България липсва добър критерий за актьорите, както и пазар за осъществяване на таланта им. Още като четвъртокурсничка от класа на Стефан Данаилов е назначена в театъра във Враца. Ангажиментите й там не са много и продължава да се развива в София. По- късно обикаля страната и с "Държавния пътуващ театър".

"Младият актъор няма къде да натрупа опит и не може да казва "не", каквато и роля да му предложат. Дори да получиш номинация за "Икар", това няма значение и си никой, ако гаджето ти или родителите ти не са влиятелни хора. Ако си млад, едва ли не ти си длъжен да им плащаш, за да играеш, да покажеш на света, че те има. Хонорарите и в театъра и в киното са много малки. Определят се не според качеството на артиста, а според известността му. Гледала съм само един епизод на "Стъклен дом" и не мога да коментирам сериала. Не бих се учудила, ако хонорарите на младите актьори и там са ниски. Ако говорим за хонорар 2-3 хиляди, все едно сме ударили джакпота в киното. В театъра взимам едва 500 лева" - споделя тъмната страна на актьорската професия Лидия Инджова.

Младата актриса играе и на пловдивска сцена в постановката "Живите от мъртвата махала" и обикаля страната с "Американска мечта", в която си партнира с Асен Блатечки и Стефка Янорова. Участва и в новата пиеса "Откат", поставена от режисьора Стайко Мурджев. Лидия няма време за нощен живот - сутрин е на лекции, а всяко свободно време прекарва в репетиции в театъра. Споделя, че я влече професията на барманката заради възможността да общува с много и различни хора.

Актьорите, на които се възхищава, са Жорета Николова, Ася Ингилизова и Йосиф Сърчаджиев."Посредствеността е много повече от качеството. И в театъра, и в киното има удари под кръста и професионална завист. На тези неща обаче не трябва да се обръща внимание. Когато знаеш какво искаш да постигнеш и какво правиш, е лесно да продължиш. Само с работата си можеш да докажеш, че си добър!" - категорична е Лидия Инджова. - Да, бих изиграла проститутката от "Да напуснеш Лас Вегас". Това е моят филм. Начинът, по който е направен, е гениален. Явно съдбата ми е отредила да играя все лошите момичета - смее се актрисата с детско лице Лидия Инджова.

Звуков зверилник, фадрома и мултимедия пресъздават Вагнер

АРТИСТИТЕ пеят върху 12-метров хидравличен пръстен

от ТАНЯ ИВАНОВА

Осемнадесет наковални, огромни образи, прожектирани чрез мултимедия и фадрома разтрисат сцената на софийската опера с първото българско представление по Вагнер "Рейнско злато".

"Великаните идват, возейки се на фадромата, което създава ефект на мащабност на тяхната задача на строители. Нарисувах техните костюми, които са леки, дунапренени и обемни, със закачка към днешните български мутри. В началото те носят бухалки, а в следващите действия- стикове за голф. На вратовете им съм сложил огромни вериги каквито носят младежите, които правят бодибилдинг"- споделя авторът на декорите и костюмите Николай Панайотов. "Логия, който е полубог, посредник между богове и хора, си го представих като денди с пиарски костюм. Той носи слушалки да си слуша музика, които умело използва. Богинята на красотата- Фрая- окичих с лента от конкурсите за "мис". Джуджето Алберих и брат му Миме са с костюми, от които стърчат влакна като окосмяване. В четвърта картина прожектираме на мултимедия огромния образ на Ерда- богинята на земята. Донер- богът на гръмотевиците- излиза с рокаджийски костюм. Костюмите на Вотан и Фрика- централните персонажи, търпяха много метаморфози. Бях замислил Вотан да се появи в джалабията на Бин Ладен с цветови елементи на американското знаме- като символи на огромното му властолюбие. Жена му Фрика щеше да бъде с ислямистка забрадка. Впоследствие излязоха тези кратери по тялото на най- могъщия бог, които приличат на извадени очи. Трънливият характер на Фрика показах с червени бодли, стърчащи от булчинската й премяна на богиня на брака.""Започнах работа над костюмите и декорите през януари, когато маестро Карталов дойде в ателието ми в Париж и сподели своя проект. Всяка сцена е нарисувана от мен. Исках да вкарам усещане за съвременност, търсех не само визуално- пластично, но и концептуално въздействие"- споделя сценографът на "Рейнско злато" Николай Панайотов."Кулите на Валхала имат изцяло футуристична конструкция. Конусите са високи по 3 метра и могат да се впишат и в пейзаж от Средновековието, и на Луната. Всички костюми бяха изработени в ателиетата на Операта. Избирахме платовете по магазините и работех заедно с момичетата, които шиеха- в две ателиета по 7-8 шивачки"- вдъхновява се Панайотов.

"Вагнер вкарва звука на осемнадесет истински наковални. Исках абсолютна автентичност и я постигнахме със съоръжение на три етажа, върху което разположихме наковалните и 18-те инструменталисти. Конусите и 12- метровия пръстен, представляващ хидравлична конструкция от фибростъкло, бяха изработени от фирми в Габрово и Шумен. От фирма Елтрак ни предоставиха фадромата. Спектакълът върви с един декор по принципа на Стаджоне"- споделя професор Пламен Карталов, режисьор на "Рейнско злато"."На сцената настъпва истински звуков зверилник- наковалните възпроизвеждат звука, който идва от работилниците на нибелунгите. Има мултимедия, която показва река Рейн, от която излизат три русалки- дъщерите на Рейн. Първоначално това са акробати, които скачат на батути и така изобразяват една игра във водата, а после ги сменят оперните артистки. Имаме и машина на времето, която води към подземния свят на нибелунгите- джуджетата, които копаят злато. Логия, който е икономическият съветник на боговете, се спуска отгоре на трапец и лети от ляво на дясно. Той идва от космоса и като всички герои е символ"- продължава вагнеровите си интерпретации професор Карталов.120 хиляди струва целия спектакъл, като 80 от тях са за декор, реквизит и аксесоари. В спектакъла се включват 160 човека- артисти, оркестър, статисти и технически персонал. Постановката е сравнявана с Вагнер, игран в Миланската скала, Парижката и Берлинската опери. За подготовката на мащабното представление са били необходими шест месеца."Започвам работа над костюмите и декора на "Валкюра"- втората част на сагата за нибелунгите. Всяка година на софийска сцена ще предствяме по една част от тетралогията. През 2013 ще зазвучи и последната част на вагнеровата класика. Имам приятели, които не харесваха Вагнер, но след спектакъла на Карталов казват, че го разбират..."- казва в заключение Николай Панайотов.

Пламен Карталов, директор на Софийската опера:

"Живеем във безвремие"Когато Вагнер е писал, е живял в революционно време. Мечтал е за промяна, както и да се промени отношението към изкуството. Ние живеем в никакво време. И в нашето общество политиците са богове и живеят в своята крепост. Единственият положителен герой е богинята на младостта Фрая, която великаните отвличат, когато не получават заплащането си. Другите образи са драматични и много човешки, много съвременни. Малко хора вярваха, че ще можем да обърнем представите за Вагнер и да го "преведем" на днешен език. Мисля, че се справихме блестящо- залите са пълни!

Първа картина: Трите рейнски дъщери Воглинда, Велгунда и Флосхилда, си играят в реката. Те са пазителките на рейнското злато. Нибелунгът Алберих ги наблюдава запленен, а те му казват, че това е рейнското злато, което, ако бъде изковано в пръстен, ще даде на притежателя си безмерна власт над света. Но този пръстен може да бъде изкован само от онзи, който се откаже от любовта. Проклинайки любовта, Алберих сграбчва златото...

СЮЖЕТЪТ

Великаните построяват замък за боговете, а върховният бог Вотан им е обещал като награда сестра си Фрая. Богинята на младостта единствена знае как се отглеждат златните ябълки, които даряват вечна младост, и без тях боговете ще умрат. Тя проклина брат си Вотан, че жертва любовта срещу власт. И Вотан и великаните разбират за рейнското злато и пръстена и го искат за себе си. Вотан решава да го вземе и слиза в царството на нибелунгите- Нибелхайм. Над пръстена и този, който го притежава, тегне проклятие...

Николай Петров/ Вотан/:Тази роля е писана за мен! "Рейнско злато" е музикална драма. Вотан става другият Алберих, той също тръгва да краде рейнското злато. Вотан е белия Алберих, има върховна власт, но се стреми се към още по- голяма. Щастлив съм, че ще играя Вотан и във "Валкюра".

Мартин Цонев/ Вотан/: Дебютирам на софийска сцена, а да изпълнявам ролята на Вотан е една от мечтите ми! Героят ми плаща с едното си око, за да управлява света! Неговата драма е отговорността. Пял съм Дон Жуан в Испания, в Перу със знаменития Луиджи Алба и с костюмите на Ла Скала. Невероятно изживяване!

Николай Павлов/Логе/:Играя състоянията на огъня! Логе е елементът огън, той трябва да даде урок на останалите. Той накрая унищожава и създава света. Спускането на трапеца не е трудно, все пак Логе се появява от космоса, защото е нарушена хармонията. Задачата ми като солист на Софийската опера е вълнуваща и трудна.

Даниел Острецов/Логе/: Цял живот ще помня тази роля! Друг любим мой образ е Алфредо Жермон от "Травиата". Има едни пет минути, преди да излезеш на сцената, в които всичко ти се обръща. Но когато влезеш в ролята, не се страхуваш от нищо- от никакви височини!

Бисер Георгиев /Алберих/:Играя едно комплексирано същество, което иска да се докаже на света. Чертите на джуджето присъстват във всеки човек. Тежко и трудно е да си джудже. Трябва да си 150% във форма за тази роля. Играл съм Риголето и Макбет- силни, централни герои.

Людмил Кунчев /Алберих/:Човешкото същество е във вечно търсене на себе си. Всичко има връзка, пръстенът няма начало и край като Вселената и човека. Това е гениалната философия на Вагнер. Алберих се проваля в собствените си граници. Пял съм същата роля в театър Манхайм, но Вагнер на софиийска сцена- това е невероятно!

Силвия Тенева/ Велгунда/:30 минути скачаме на батут и пеем. Физически екстремно е! Подготви ни циркова артистка. Като изживяване много ми хареса. Завършвам Музикалната академия, пяла съм във Варна и Стара Загора.

Доротея Доротеева/Велгунда/: Два месеца се подготвяхме сценично с треньор за скачането на батут. Режисурата е модерна и това ни вдъхновява. Играем в трика от светещи материи- нали сме нимфи, дъщери на река Рейн. Триката ни са златисти и сребристи. Пяла съм в Грац, Австрия. Харесвам Моцарт и модерната опера. Младите оперни певци се нуждаят от оперни студия, където да се подготвят за голямата сцена.

Ирина Жекова/Воглинда/:Не съм се занимавала с акробатика. Пеенето се затруднява с подскоците. Тренирахме в операта от февруари. За пръв път пея Вагнер!

Румяна Петрова/Флосхилда/:Рейнските дъщери трябва да грабнат публиката и успяваме! Аз играя най-голямата и мъдра от тях, която се заиграва с Алберих.
Цвета Сарамбелиева/Флосхилда/:Изисква се сериозно физическо усилие, защото скачането затруднява дишането и пеенето. Обичам ролите си на Дулсинея в "Дон Кихот" и на Жулиета в "Хофманови приказки".

Стефан Владимиров/Фазолт/: Костюмите на великаните са неудобни. Тежки са и нямаме контрол над звука. Чувствам се великан в един спектакъл, който грабва с напрежението в музиката. Пял съм и в Италия, Австрия.

Петър Бучков/Фафнер/:Платът на костюма е дунапренен, запарва, а има и звукова бариера. Подходих страхливо към Вагнер. Маестро Карталов има скорпионско чувство за хумор. Веднъж просрочихме репетицията с час и половина, а той казва: "А според вашия часовник колко е?"

Георги Киров/Фафнер/:Имам над 25 роли в опери на Верди, Моцарт, Пучини. Пял съм във "Великият инквизитор". Не за пръв път пея на немски. Костюмите на великаните те правят могъщ!

Мариана Цветкова/Фрика/:Аз съм богинята на брака и съм много ревнива. Заядлива съм, направо трънлива- такъв ми е и костюмът- бял с големи стърчащи тръни. Вечно съм в конфликт съм съпруга ми Вотан заради неговите решения и авантюри. Пяла съм Турандот, Аида, Тоска, Ариадне- героини, които движат действието.

Румяна Петрова/Фрика/:Фрика е лоша, алчна, агресивна- аз съм точно обратното! Гордея се, че успях да вляза в образа. Вагнер ми лежи чудесно, само за мен е тази роля. Във "Валкюра" изоставям мъжа си Вотан.

/от вестник"168 часа"/